Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2018 13:11 - Зад гърбовете на звездите
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 2070 Коментари: 8 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Понякога в съня си аз умирам
и без да зная
дом и свят къде са.
Върху плещите тъмни
моят сън отнася
последното, с което разполагам.
...Тъй трудно е наяве да достигнем
брега, към който тялото ни плува
увлечено от своята надежда,
излъчена във сънищата кратки...
И се прицелват пак звездите бели
с одежди
нереални
и далечни
в съдбата ни, преди
да се оформи.
Бележат те пътеки
най-случайни.
А зад гърба им е самата вечност...

Непроницаема и хладна
тя очаква.



Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Така е.
09.11.2018 15:37
Зад гърба на звездите е вечността. Изумителен си в прозренията и богонадарен с талант.
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Роси!
09.11.2018 16:04
rosiela написа:
Така е. Зад гърба на звездите е вечността. Изумителен си в прозренията и богонадарен с талант.


Винаги намираш хубави думи за мен. Релаксиращ уикенд и чудесна петъчна вечер ти желая!
цитирай
3. lexparsy - Забравих кой беше казал… Не знаем ...
09.11.2018 19:00
Забравих кой беше казал… Не знаем дали когато спим сме будни, или когато сме будни сънуваме.
А ние сме за гърба на измислени звездни химери в ежедневното си битуване.
А Духа ни може да пътува в безкрайни вселени и само с поезия може да предадем кратки проблясъци от тях….
А ти го можеш Младен!
Поздравления!
цитирай
4. missana - Благодаря ти, Приятелю!
09.11.2018 21:11
lexparsy написа:
Забравих кой беше казал… Не знаем ... Не знаем дали когато спим сме будни, или когато сме будни сънуваме.
А ние сме за гърба на измислени звездни химери в ежедневното си битуване.
А Духа ни може да пътува в безкрайни вселени и само с поезия може да предадем кратки проблясъци от тях….
А ти го можеш Младен!
Поздравления!


Цитираната от теб сентенциална мисъл е много вярна и перфектно изказана. Над този казус философите си блъскат главата безуспешно от дълбока древност, чак до наши дни.
цитирай
5. tikovpisane - Дълбок шедьовър, Приятелю!
09.11.2018 21:53
"...Тъй трудно е наяве да достигнем
брега, към който тялото ни плува
увлечено от своята надежда,
излъчена във сънищата кратки... "

Любими редове са ми тези! А си толкова прав за звездите! Дано вечността зад гърба им, да е пролетно прохладна. Дано. Надявам се!
Поздрав за мъдрите редове. За пореден път, не изневеряваш на себе си! Поздрав!
цитирай
6. missana - Мерси за високата оценка, Влади!
09.11.2018 22:25
tikovpisane написа:
Дълбок шедьовър, Приятелю!"...Тъй трудно е наяве да достигнем
брега, към който тялото ни плува
увлечено от своята надежда,
излъчена във сънищата кратки... "

Любими редове са ми тези! А си толкова прав за звездите! Дано вечността зад гърба им, да е пролетно прохладна. Дано. Надявам се!
Поздрав за мъдрите редове. За пореден път, не изневеряваш на себе си! Поздрав!


Радвам се, че този мой скромен стих ти хареса.
цитирай
7. stih - Непроницаема и хладна вечност!
09.11.2018 23:25
Само ти, Мисана, можеш да видиш вечността зад гърба на звездите!
И аз ти вярвам...
цитирай
8. missana - Благодаря ти, Елица!
10.11.2018 00:08
stih написа:
Непроницаема и хладна вечност! Само ти, Мисана, можеш да видиш вечността зад гърба на звездите!
И аз ти вярвам...


Изключително точен е коментарът ти. Действително - само аз виждам вечността зад гърба на звездите. Останалите могат, обаче, да я почувстват. Слепите "виждат" с помощта на Брайловото писмо. Зрящите виждат директно.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5036562
Постинги: 2885
Коментари: 18674
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031