Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10 19:31 - Мистичен етюд
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 315 Коментари: 8 Гласове:
2

Последна промяна: 07.10 19:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Последното си слънце търсиш в мрак.
Не чакай то самичко да изгрее.

В полетата безизходни се луташ пак.

Душата-бродница обезверена крее.


И вместо слънце - свети резен от луна.

Съсирва бавно отразеното сияние

на непокълналата нощем светлина

от хиляди слънца, живеещи в изгнание.



Гласувай:
5
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Невероятни метафори
07.10 20:17
с дълбок подтекст.
цитирай
2. tikovpisane - Кратко, но много мъдро и поучително!
07.10 20:48
"Последното си слънце търсиш в мрак.
Не чакай то самичко да изгрее."
Когато си отчаян и чакаш да дойде спасението, то няма да дойде, без сам да си създадеш възможността за такова. Любими редове! Мъдри! Поздрав, Младене!
цитирай
3. missana - Благодаря ти, Роси! https://www.youtube.com/watch?v=71Gt46aX9Z4
07.10 22:14
rosiela написа:
Невероятни метафори с дълбок подтекст.


Нова седмица - нови прекрасни стихове ти желая! Поздрав /най-горе/ за теб!
цитирай
4. missana - Мерси, Влади!
07.10 22:16
tikovpisane написа:
Кратко, но много мъдро и поучително! "Последното си слънце търсиш в мрак.
Не чакай то самичко да изгрее."
Когато си отчаян и чакаш да дойде спасението, то няма да дойде, без сам да си създадеш възможността за такова. Любими редове! Мъдри! Поздрав, Младене!


Видял си главното в текста ми. Не може да чакаме слънцата да изгреят, защото самите ние сме слънца на пропасти облегнати, залутани в своите отражения!

До нови срещи, Приятелю!
цитирай
5. lexparsy - Амиии… знаеш че съм прям :-)
07.10 22:56
   За мене си, е важно в един стих с каква визия се запознава съзнанието и накрая какви чувства оставя или въпроси задава…
   Понеже чувството ми е тривиално се замислих и аз като tikovpisane и тебе…
   Дали слънцето залязва и изгрява за нас?... Или май ние му избягваме и скривам и после показваме. Май второто :-) Ами тогава защо му държим сметка на милото слънце, ако вземем че спрем да се въртим?
   А и… то слънцето Младен докато е огрявало нещата отвън, после те си светят живота даден им, ама отвътре бе брат :-)))
   А ако толкова ни е мъчно за фотоните му и искаме да му следим отражението в резен луна… ами ако вземе да изгасне, чак след 8 минути ще разберем бе човеко :-), а колко неща са се родили и умрели през това времеееее, бедна ни е фантазията…
   Тъй че не „хиляди слънца, живеещи в изгнание“, а милярди даже „ужаснохиляди“ (както казва Джани Родари) се самообричат, не само на безслънцие, но и мазохистично на фашизъм, комунизъм, демокрация и все нови и Нови Редове :-)))
цитирай
6. missana - Благоадря, Лекс!
07.10 23:15
lexparsy написа:
Амиии… знаеш че съм прям :-)    За мене си, е важно в един стих с каква визия се запознава съзнанието и накрая какви чувства оставя или въпроси задава…
   Понеже чувството ми е тривиално се замислих и аз като tikovpisane и тебе…
   Дали слънцето залязва и изгрява за нас?... Или май ние му избягваме и скривам и после показваме. Май второто :-) Ами тогава защо му държим сметка на милото слънце, ако вземем че спрем да се въртим?
   А и… то слънцето Младен докато е огрявало нещата отвън, после те си светят живота даден им, ама отвътре бе брат :-)))
   А ако толкова ни е мъчно за фотоните му и искаме да му следим отражението в резен луна… ами ако вземе да изгасне, чак след 8 минути ще разберем бе човеко :-), а колко неща са се родили и умрели през това времеееее, бедна ни е фантазията…
   Тъй че не „хиляди слънца, живеещи в изгнание“, а милярди даже „ужаснохиляди“ (както казва Джани Родари) се самообричат, не само на безслънцие, но и мазохистично на фашизъм, комунизъм, демокрация и все нови и Нови Редове :-)))


Много правота има в думите ти. Аз имах предвид идеята за слънце. Както казваше един покоен приятел в едно от своите мъдри стихотворения:

"...Какво е красотата? -
Идеята за слънце в безкрайните мъгли!..."
цитирай
7. stih - Мъдрост –
08.10 05:07
С космически размери на въображението...
Който има какво да каже, намира и съответните думи...
Оставаш верен на стила си, Мисана!
цитирай
8. missana - Благодаря ти за хубавите слова, Елица!
08.10 10:13
stih написа:
Мъдрост – С космически размери на въображението...
Който има какво да каже, намира и съответните думи...
Оставаш верен на стила си, Мисана!


Да ти е много хубава вечерта!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1017217
Постинги: 848
Коментари: 5702
Гласове: 1312
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31