Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10 09:55 - Мисли с кобалтов оттенък
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 2143 Коментари: 8 Гласове:
-2

Последна промяна: 05.10 09:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Отглеждах ветрове над кладите криле прострели.
Стотици погледи между лимоновите резенчета закотвих,
на нескончаемите чаши чай...

Моретата на сушата открих - с вълни окаменели.
Между огради сенките си скрих, побити от слънца на жълтеници,
планирани от анонимна - доживотна гибел...
Но не достигнах търсения бряг.

Кобалтово небе ме върна в мъртвото начало.

Сега съм само пристан онемял
на лодки от пейзажи на Мане.
И гърбицата на нощта безмълвно похити
лъчът случаен,
избягал от затворите на залеза,

потърсил дом сред моите очи,

нелепи скитници,
превърнати на статуи от лавата на времето...




Гласувай:
6
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Невероятно, приятелю!
05.10 10:02
Ти си несъвместим с низшите форми на битието. Не случайно си и планинар. Високото те влече във всякакъв смисъл.
цитирай
2. lexparsy - Сетих кобалтовия привкус на мис...
05.10 10:19
Сетих кобалтовия привкус на мислите ти Младен… закотвени между цинково-жълтите резенчета лимон, на брега на чаша цинобърен чай, изстинал покрай лавата на времето…

Гениален си в описанието на такива цветови настроения…Поздравления!

А аз сега ще закотвя още една бучка захар в кафето си, че да прогледам цветовата гама на есенните изповеди на дърветата и облачните размисли на небето:-)))
цитирай
3. missana - Мерси, Роси! Трогнат съм.
05.10 12:36
rosiela написа:
Ти си несъвместим с низшите форми на битието. Не случайно си и планинар. Високото те влече във всякакъв смисъл.


Представям си как, четейки тези редове, едно "психясало бабе" е изпаднало в истинска истерия. Но пък така ще има повод да си точи лигите поне няколко дни и всички да се убедят как изглежда истинското й лице.
цитирай
4. missana - Благодаря ти, че оцени, Приятелю!
05.10 12:41
lexparsy написа:
Сетих кобалтовия привкус на мислите ти Младен… закотвени между цинково-жълтите резенчета лимон, на брега на чаша цинобърен чай, изстинал покрай лавата на времето…

Гениален си в описанието на такива цветови настроения…Поздравления!

А аз сега ще закотвя още една бучка захар в кафето си, че да прогледам цветовата гама на есенните изповеди на дърветата и облачните размисли на небето:-)))


Ти си истински Мислител и Естет, каквито почти не останаха в нашата многострадална държавица. Идиотите, които ни управляват, хвърлят люти средства за спорт, вземайки и последната кожа на този изнемощял до крайност народ. И всичко това е, за да се перат пари. Жалко и тъжно. Как не ги досрамя от собствените им родители и от българи като Ботев и Левски. Това са хора без съвест и морал. Малка България е толкова лесна за управление. Нужен е само един Пиночет и всичко ще си дойде на място.
цитирай
5. stih - Един прочит не стига...
05.10 20:46
Твоите мисли летят над ежедневието, Мисана.
Всеки израз тук задържа погледа и провокира размисли...
Не се натъжавай, ако някой не те разбира – големите мислители винаги изпреварват своето време...

Слънчева и вдъхновена събота!




цитирай
6. missana - Благодаря ти за хубавите слова, Елица.
05.10 22:58
stih написа:
Един прочит не стига...Твоите мисли летят над ежедневието, Мисана.
Всеки израз тук задържа погледа и провокира размисли...
Не се натъжавай, ако някой не те разбира – големите мислители винаги изпреварват своето време...

Слънчева и вдъхновена събота!



Благословена да си и нека уикендът ти е прекрасен!
цитирай
7. vedrina - !!!
06.10 09:49
Искрено и лично...
цитирай
8. missana - Благодаря за оригиналния коментар, Марина!
06.10 18:25
vedrina написа:
Искрено и лично...



Весел уикенд от мен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 950612
Постинги: 825
Коментари: 5502
Гласове: 1256
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031