Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2018 20:51 - Под лунен сърп
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 4097 Коментари: 16 Гласове:
4

Последна промяна: 16.09.2018 20:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Запитвал ли си се какво изпитва
умиращото цвете в късна есен...?
Под лунен сърп надеждите отлитат.
Мълчат щурци наказани - без песен.


И рижи хълмове пак втренчват поглед

в прегърбените мигове без броня.

Керваните им
лъкатушещо се молят

пред Залеза - най-святата икона.




Гласувай:
11
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. karamelita - Това стихотворение го усещам много ...
16.09.2018 21:23
Това стихотворение го усещам много близко до нагласата ми в момента.Пишеш както винаги вълшебно,сякаш минувач минава и ми казва ето,това чувстваш...
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Карамелита! https://www.youtube.com/watch?v=DPa154RBgx4
16.09.2018 22:15
karamelita написа:
Това стихотворение го усещам много близко до нагласата ми в момента.Пишеш както винаги вълшебно,сякаш минувач минава и ми казва ето,това чувстваш...


Изрази се много поетично, което на свой ред ме накара да изпитам усещането, че всички ние сме случайни минувачи по тротоарите на този свят. Всяка плътност в нас се разрежда до степен болезнено да констатираме неговата ефимерност. В този смисъл би следвало с напредване на възрастта да развиваме култ към Залеза!

Да имаш седмица на вдъхновението! Този поздрав /най-горе/ е за теб!
цитирай
3. tikovpisane - Меланхолично-сладостно стихотворение, Приятелю!
17.09.2018 11:12
Страхотно си уловил нечии мисли ( понякога и моите ), които се въртят в главите при настъпването на есента! Поздравявам те!
цитирай
4. vedrina - !!!
17.09.2018 12:23
Залезите - ще са есенни..., ще започне да изчезва синьото от спектъра на светлината, ще има много повече червено и жълто..., и сиво
цитирай
5. missana - Благодаря ти, Влади!
17.09.2018 12:46
tikovpisane написа:
Меланхолично-сладостно стихотворение, Приятелю! Страхотно си уловил нечии мисли ( понякога и моите ), които се въртят в главите при настъпването на есента! Поздравявам те!


Ето, че премиерата на романа ти, в читалище Хайтов на 26 септември от 18.30 часа, наближи. Ти успя и това много ме радва. До скоро, Приятелю и да ти е разкошна новата седмица! Честит празник на София, а също и Вяра, Надежда и Любов!
цитирай
6. missana - Мерси за този интересен коментар, Марина!
17.09.2018 12:48
vedrina написа:
Залезите - ще са есенни..., ще започне да изчезва синьото от спектъра на светлината, ще има много повече червено и жълто..., и сиво


Уви, есента смесва радост и печал, но тъгата в крайна сметка натежава. Честит празник на София, а също и Вяра, Надежда и Любов!
цитирай
7. morskipesni - Като цяло-сносно, има живец но...
17.09.2018 16:17
Една хубава редакция с изтриване на излишното/ малка идейна систематизация би превърнала минуса ми в плюс. Винаги се иска още малко работа.
цитирай
8. lexparsy - Не ми е странно че и част от моите м...
17.09.2018 17:05
   Не ми е странно че и част от моите мисли си уловил с твоята гениална сказателност Младен :-)
   Ами ние Хората сме същи като цветята и щурците и птиците и …, с присъщото ни човешко съмислие…, усещащи порива да пеят любовно пред Залеза и да отлетят на юг на есен.
цитирай
9. rosiela - Младене,
17.09.2018 17:47
оригинален поглед към есента. Поздравления , приятелю.
Винаги изненадваш!
цитирай
10. piligor - само поетичен канибал може да съ...
17.09.2018 19:30
само поетичен канибал може да съчетае в едно изречение
запитвал-изпитвал
слабо, слабооооо, хахахахъа
цитирай
11. missana - Специална благодарност за минуса.
17.09.2018 23:06
morskipesni написа:
Като цяло-сносно, има живец но...Една хубава редакция с изтриване на излишното/ малка идейна систематизация би превърнала минуса ми в плюс. Винаги се иска още малко работа.


Плаша се от плюсове, защото почти винаги са незаслужени. А минусите вещаят перспектива и лесно се умножават на минуси.
цитирай
12. missana - Мерси, Лекси!
17.09.2018 23:10
lexparsy написа:
   Не ми е странно че и част от моите мисли си уловил с твоята гениална сказателност Младен :-)
   Ами ние Хората сме същи като цветята и щурците и птиците и …, с присъщото ни човешко съмислие…, усещащи порива да пеят любовно пред Залеза и да отлетят на юг на есен.


Може би носим по нещо от цветята, от щурците и от птиците, но без да го осъзнаваме. При всички случаи лимбичността ни е присъща, дори и за да уравновесяваме рептилийния си дял в мозъка.
цитирай
13. missana - Благодаря ти, Роси!
17.09.2018 23:12
rosiela написа:
Младене, оригинален поглед към есента. Поздравления , приятелю.
Винаги изненадваш!


Твоето поощрение е радост за мен. Нека тази радост ти ес връща и те съпътства през новата седмица!
цитирай
14. missana - "Поетичен канибал"? "Слабо"?
17.09.2018 23:14
анонимен написа:
само поетичен канибал може да съчетае в едно изречение
запитвал-изпитвал
слабо, слабооооо, хахахахъа


Така да бъде. От слабаци не се обиждам.
цитирай
15. stih - Образност!
18.09.2018 21:29
Кервани от хълмове и залез като икона!
Това не всеки може да види...
Тъжна е твоята есен, Мисана!
цитирай
16. missana - Благодаря ти за тези хубави думи, Елица!
19.09.2018 03:22
stih написа:
Образност! Кервани от хълмове и залез като икона!
Това не всеки може да види...
Тъжна е твоята есен, Мисана!


Искам само да доуточня, че се касае за кервани от мигове, а не за кервани от хълмове. Хълмовете са винаги неподвижни и това обезсмисля образ като "кервани от хълмове". Колкото и развинтено въображение да имам понякога, не бих си позволил дързостта да прибегна към такъв образ. Докато миговете се движат и така формират "кервани от мигове". Именно тези кервани "лъкатушещо се молят пред иконата на Залеза". Залезът е с главно З, защото той символизира залязването въобще, а не залез от природен пейзаж.
Забележи, че съм изписал мигове и кервани с наклонен шрифт, именно с цел да избегна недоразумението думата кервани да бъде отнесена към хълмове.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1380305
Постинги: 1044
Коментари: 7201
Гласове: 1539
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031