Отпускам уморено броеницата.

Вечерта шепти приятно.

Гори кандилце на полицата

и мисля: „Всичко е понятно,

откакто Бог въцъркови ме

и от Стар и Нов Завет

разказваше от Свое име

за отношението Бог – човек.

Тогава пламенно обикнах

Син, Отец и Дух Свети

и в небето тайнствено надникнах.

Там слава Божия вовек блести."