Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08 21:14 - Реинкарнация
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 395 Коментари: 6 Гласове:
3

Последна промяна: 24.08 21:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Родих се мъртъв,
мъртъв се родих

от тежък сън възкръснал в пуст живот.
Нелепо време там - край мен лежи.
Тунел един
прострян от гроб до гроб...

А гвоздей призрачен пак погледът кове
и намотава своето кълбо,
дордето ослепее мисълта
и стане сухо сбръчкано чело.
...Как всеки миг е малък влак в нощта
а сам-самин аз пътник устремен,
завръщащ се където не е бил,
отиващ накъдето не е

                                         ден..




Гласувай:
4
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Много е силно.
24.08 21:46
Наистина ли си видял всичко това? Звучи като истинска реинкарнация.
цитирай
2. missana - Мерси, Роси!
24.08 22:13
rosiela написа:
Много е силно. Наистина ли си видял всичко това? Звучи като истинска реинкарнация.


Точно си почувствала. Най-точно е да се каже, че съм преживял всичко това.
Родил съм се мъртъв, но лекарите с неимоверни усилия са успели да ме съживят.
цитирай
3. анонимен - Познато. До болка.
24.08 23:52
От първия вик. И през колко още умирания, коми, възкръсвания... Защо ли? Пръстите ми вече не стигат. И след всяко съм с нещо различна, много различна. Колко ли още ще се завръщаме, където не сме били и ще отиваме, където не е ден? Ех, Мисана, какво ни остава? Да подарим на не денят слънчев лъч, изтръгнат от сърцето ни. Дори да е последният.
Емелика
Блог.бг ме е отново занулил. Но нищо. Окръглена от нова синева, денят ще долети на пук, с крило на птиче.
цитирай
4. missana - Красива асоциативност притежаваш, Емелика!
25.08 00:27
анонимен написа:
Познато. До болка. От първия вик. И през колко още умирания, коми, възкръсвания... Защо ли? Пръстите ми вече не стигат. И след всяко съм с нещо различна, много различна. Колко ли още ще се завръщаме, където не сме били и ще отиваме, където не е ден? Ех, Мисана, какво ни остава? Да подарим на не денят слънчев лъч, изтръгнат от сърцето ни. Дори да е последният.
Емелика
Блог.бг ме е отново занулил. Но нищо. Окръглена от нова синева, денят ще долети на пук, с крило на птиче.


Трогнат и благодарен съм ти. С този слънчев лъч-подарък ме препрати към знаменития стих на Салваторе Каузимодо:

"Човек е сам върху сърцето на Земята
пронизван от единствен слънчев лъч.
...И неусетно пада вечерта!"
цитирай
5. rosiela - Имало защо. Бог си знае работата.
25.08 10:17
missana написа:
rosiela написа:
Много е силно. Наистина ли си видял всичко това? Звучи като истинска реинкарнация.


Точно си почувствала. Най-точно е да се каже, че съм преживял всичко това.
Родил съм се мъртъв, но лекарите с неимоверни усилия са успели да ме съживят.

цитирай
6. missana - Мерси, Роси!
26.08 00:45
rosiela написа:
Имало защо. Бог си знае работата.
missana написа:
rosiela написа:
Много е силно. Наистина ли си видял всичко това? Звучи като истинска реинкарнация.


Точно си почувствала. Най-точно е да се каже, че съм преживял всичко това.
Родил съм се мъртъв, но лекарите с неимоверни усилия са успели да ме съживят.


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 974250
Постинги: 835
Коментари: 5596
Гласове: 1281
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930