Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2018 22:35 - Бягство
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 1603 Коментари: 5 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Каква поезия щом няма вече влак,
със който да напуснеш пустотата...
море разрошено от грейналия мрак
и от случайно променилия се вятър.
...И сън след сън отместваш камък ти
в реалността със глухи коридори -
дано да стигнеш онзи скрит тунел
във изхода, на който си затворен!




Гласувай:
9
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. karamelita - Дано да има изход. . . Спомних си един ...
08.08.2018 23:39
Дано да има изход...Спомних си един интересен епизод от моя живот.Харесваше ме един познат ама много нисичък и смотаничък и не го одобрих.Веднъж ме срещна и ми каза,че ми бил последният влак...Бог да го прости - почина човечецът...изчезна последния ми влак...ама пак пиша стихове,дори и без последен влак - просто навик!Не ме дочака ,когато съвсем ще одъртея,погрознея и ще се скапя..за това гледам по млади,че да имам някой последен влак да ми сложи роза на гроба...ако не за друго,то поне от уважение...за стиховете!
цитирай
2. missana - Благодаря, Карамелита.
09.08.2018 00:38
karamelita написа:
Дано да има изход...Спомних си един интересен епизод от моя живот.Харесваше ме един познат ама много нисичък и смотаничък и не го одобрих.Веднъж ме срещна и ми каза,че ми бил последният влак...Бог да го прости - почина човечецът...изчезна последния ми влак...ама пак пиша стихове,дори и без последен влак - просто навик!Не ме дочака ,когато съвсем ще одъртея,погрознея и ще се скапя..за това гледам по млади,че да имам някой последен влак да ми сложи роза на гроба...ако не за друго,то поне от уважение...за стиховете!


Мисля, че ще се намерят такива мъже, които ще те изпратят с роза, но точно в момента това би било твърде преждевременно. Продължавай да пишеш. Мой познат написа най-хубавите си стихове на 75, а до тази възраст беше гола вода в поезията.
цитирай
3. karamelita - Дано да има изход. . . Спомних си един ...
09.08.2018 00:58
missana написа:
[quote=karamelita]Дано да има изход...Спомних си един интересен епизод от моя живот.Харесваше ме един познат ама много нисичък и смотаничък и не го одобрих.Веднъж ме срещна и ми каза,че ми бил последният влак...Бог да го прости - почина човечецът...изчезна последния ми влак...ама пак пиша стихове,дори и без последен влак - просто навик!Не ме дочака ,когато съвсем ще одъртея,погрознея и ще се скапя..за това гледам по млади,че да имам някой последен влак да ми сложи роза на гроба...ако не за друго,то поне от уважение...за стиховете!


Мисля, че ще се намерят такива мъже, които ще те изпратят с роза, но точно в момента това би било твърде преждевременно. Продължавай да пишеш. Мой познат написа най-хубавите си стихове на 75, а до тази възраст беше гола вода в поезията.
[/q
dano da moga...
цитирай
4. lexparsy - Ами не искам да ти противореча Мл...
09.08.2018 05:34
Ами не искам да ти противореча Младен, но май поезията баш е последния влак…
Винаги има едни уж последни влакове, отговорили със свирката си на поетичните пустинни бягства…
И аз много си ги обичам, да знаеш… и все бързам да ги хвана, че немам време за губене… :-)))

А и се сетих че някой бе казал нещо от сорта…
„Поетите са истинските законодатели на битието ни !“
Защото взаимно се размислят и вдъхновяват, (даже и душманите, дето ни тормозят :-)))
Ето и аз се качих на влака и се вдъхнових освен „дано“, преди края на тунела да кажа и „Ще“ :-)

Поезията е самотен възглас,
като свирката на уж последен влак.
От пътешествие е само откъс,
тази пуста гара, но с крайпътен знак.

В море разрошено, но не случайно,
вдъхновени сме под светлолунен мрак.
И в ново утро грейнало омайно,
Вятър свири в свирката на следващ влак.

Но ще чакаме пак онзи скрит тунел,
да ни целуне някой в коридора.
На къде тогава влака е поел?
Няма последна гара всред Простора!

Желая ти много щастливи поетични влакове, но ако не с климатик поне с прозорци, които не се самозатварят :-)))
цитирай
5. rosiela - Не бързай. Рано е за тунела.
09.08.2018 13:15
Толкова красота и мъдрост носят твоите Музи. Толкова неповторимо прекрояват мисълта и чувствата ти.
цитирай
6. missana - Благодаря ти за този коментар, Лекс!
10.08.2018 00:14
lexparsy написа:
Ами не искам да ти противореча Младен, но май поезията баш е последния влак…
Винаги има едни уж последни влакове, отговорили със свирката си на поетичните пустинни бягства…
И аз много си ги обичам, да знаеш… и все бързам да ги хвана, че немам време за губене… :-)))

А и се сетих че някой бе казал нещо от сорта…
„Поетите са истинските законодатели на битието ни !“
Защото взаимно се размислят и вдъхновяват, (даже и душманите, дето ни тормозят :-)))
Ето и аз се качих на влака и се вдъхнових освен „дано“, преди края на тунела да кажа и „Ще“ :-)

Поезията е самотен възглас,
като свирката на уж последен влак.
От пътешествие е само откъс,
тази пуста гара, но с крайпътен знак.

В море разрошено, но не случайно,
вдъхновени сме под светлолунен мрак.
И в ново утро грейнало омайно,
Вятър свири в свирката на следващ влак.

Но ще чакаме пак онзи скрит тунел,
да ни целуне някой в коридора.
На къде тогава влака е поел?
Няма последна гара всред Простора!

Желая ти много щастливи поетични влакове, но ако не с климатик поне с прозорци, които не се самозатварят :-)))


Особено много ми легна на сърцето стихотворната му част. Тя ми припомни и една мисъл на мой стар приятел: "Ала не бойте се, друг влак иде пак."

Пожелавам ти несекваща поетична форма!
цитирай
7. missana - Трогнат съм и сърдечно ти благодаря за хубавите слова, Роси!
10.08.2018 00:16
rosiela написа:
Не бързай. Рано е за тунела. Толкова красота и мъдрост носят твоите Музи. Толкова неповторимо прекрояват мисълта и чувствата ти.


Бъди все така на гребена на вълната на вдъхновението!
цитирай
8. vedrina - !!!
11.08.2018 00:03
Влакове колкото искате...!!!
http://razpisanie.bdz/site/search.jsp
цитирай
9. missana - Това беше много духовито. Благодаря
11.08.2018 23:11
vedrina написа:
Влакове колкото искате...!!!
http://razpisanie/site/search.jsp


Поздравление, Марина!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1439223
Постинги: 1126
Коментари: 7696
Гласове: 1638
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031