Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2018 12:06 - Есенно кокиче
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 2630 Коментари: 8 Гласове:
-7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Насън откъснах есенно кокиче.
Бе надживяло с порив пролетта.
Приличаше на девствено момиче
от плитки сплело лек срещу смъртта.

Въздигнах го на зимните си длани,
погледнах го с най-тъжните очи.
Докоснах с него и петте си рани.
С безмълвие заклех го да мълчи

за всички Юди преродени в лято,
дошли за своя съдбоносен сбор,
когато истината е с криле на ято,
оставящо след себе си позор.

Кокичето замръзна в тишината
на неизреченото в този миг свещен.
Докосна го със сърпа си луната,
с лъчи погали го възкръсналият ден.

Събудих се с напълно ново име.
Дошла отново беше пролетта.
Но в спомена остана вечно зримо
кокичето откъснато през есента.



Гласувай:
6
13



1. rosiela - Мило, оригинално
20.07.2018 21:19
и красиво!Макар и примесено с тъга.
цитирай
2. missana - Мерси за хубавите слова, Роси!
20.07.2018 22:54
rosiela написа:
Мило, оригинално и красиво!Макар и примесено с тъга.


Много радост през уикенда и през новата седмица ти пожелавам!
цитирай
3. lexparsy - Прекрасно изразено чувство, което ...
21.07.2018 01:52
Прекрасно изразено чувство, което и на мене ми е познато и то с много сполучливи метафори…
   Замислих се че един богат човек преживява и се радва на всички сезони чрез душевността си, за разлика от тези, дето все се оплакват от времето, а и да ги питаш даже не знаят какво да си поръчат :-)
   А в опозиция на Роси бих казал че тъгата е много полезна за тези които имат нужда да подредят богатството на радостите си.
   А тези примерно, дето слагат по навик отрицателни гласове, само симулират радости, а винаги са тъжни май, и все не могат да си намерят компания :-)))
цитирай
4. missana - Благодаря ти, Лекс!
21.07.2018 05:40
lexparsy написа:
Прекрасно изразено чувство, което и на мене ми е познато и то с много сполучливи метафори…
   Замислих се че един богат човек преживява и се радва на всички сезони чрез душевността си, за разлика от тези, дето все се оплакват от времето, а и да ги питаш даже не знаят какво да си поръчат :-)
   А в опозиция на Роси бих казал че тъгата е много полезна за тези които имат нужда да подредят богатството на радостите си.
   А тези примерно, дето слагат по навик отрицателни гласове, само симулират радости, а винаги са тъжни май, и все не могат да си намерят компания :-)))


Формулира изключително точно нещата и ми е трудно да добавя нещо към казаното от теб. Само по повод слагащите минуси. Наскоро попаднах на един афоризъм, който гласеше, че завистта е преди всичко израз на неудовлетворение на онзи, който я изпитва, от самия себе си. На същата основа се реализира и феномена с минусите. Нека не обръщаме внимание на тези болни души. Те се нуждаят от лечение, а психиатричните клиники у нас са препълнени и дори освобождават душевноболни, които бродят около нас за ужас на мнозина.

Весел уикенд, Приятелю!
цитирай
5. nalia - Хубаво е, Младене!
21.07.2018 15:21
Запомнящо!
цитирай
6. missana - Благодаря ти, Натали!
22.07.2018 00:57
nalia написа:
Хубаво е, Младене! Запомнящо!


Светла неделя от мен!
цитирай
7. vedrina - !!!
22.07.2018 12:16
Много нежно цвете, символ на надеждата..., - но звучи много тъжно...
"Според най-старите легенди, кокичето се превърнало в символ на надеждата, когато Адам и Ева били изгонени от Рая. Точно когато Ева била на път да се отчая напълно, че студената зима няма да има край, се появил ангел. Той превърнал някои от снежинките в кокичета, за да покаже, че студеното време все някога ще си отиде и ще даде път на красивата и цветна пролет."
"Въздигнах го на зимните си длани,
погледнах го с най-тъжните очи.
Докоснах с него и петте си рани.
С безмълвие заклех го да мълчи..."

цитирай
8. missana - Благодаря Ви, Марина!
22.07.2018 23:41
vedrina написа:
Много нежно цвете, символ на надеждата..., - но звучи много тъжно...
"Според най-старите легенди, кокичето се превърнало в символ на надеждата, когато Адам и Ева били изгонени от Рая. Точно когато Ева била на път да се отчая напълно, че студената зима няма да има край, се появил ангел. Той превърнал някои от снежинките в кокичета, за да покаже, че студеното време все някога ще си отиде и ще даде път на красивата и цветна пролет."
"Въздигнах го на зимните си длани,
погледнах го с най-тъжните очи.
Докоснах с него и петте си рани.
С безмълвие заклех го да мълчи..."



Трогнат съм от коментара Ви и от разказаното в него. Беше много поетично поднесено!
Желая Ви много хубава седмица!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1439130
Постинги: 1126
Коментари: 7695
Гласове: 1638
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031