Постинг
16.07.2018 09:16 -
Ястреб
В една гора вървях и в миг внезапен
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона
и вперил остро мъртвия си взор
той сякаш ме превърна във виновен,
че ще му липсва синия простор.
По-горда птица аз не бях и срещал.
През мене строго гледаше отвъд.
На фона на гората бе зловеща
нелепата й ненадейна смърт.
Тя имаше небивала осанка
и полет вечен в своите крила.
Макар да беше вече само сянка
със здрача неусетно придошла.
От този миг аз тайно все мечтая
да бродя пак из същата гора.
Да се изтръгна от спокойната си стая
и като този ястреб да умра.
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона
и вперил остро мъртвия си взор
той сякаш ме превърна във виновен,
че ще му липсва синия простор.
По-горда птица аз не бях и срещал.
През мене строго гледаше отвъд.
На фона на гората бе зловеща
нелепата й ненадейна смърт.
Тя имаше небивала осанка
и полет вечен в своите крила.
Макар да беше вече само сянка
със здрача неусетно придошла.
От този миг аз тайно все мечтая
да бродя пак из същата гора.
Да се изтръгна от спокойната си стая
и като този ястреб да умра.
Тоба Нариман изчезва на летището Орланда
ЗАЩО ВЪВ ФИЛМЧЕТО ЗА бАШИбОЗУКА НЕ СЕ ВИ...
НЕ ЩЕ СЕ ПРИМИРЯ ДОКРАЙ ЩЕ СЕ БОРЯ
ЗАЩО ВЪВ ФИЛМЧЕТО ЗА бАШИбОЗУКА НЕ СЕ ВИ...
НЕ ЩЕ СЕ ПРИМИРЯ ДОКРАЙ ЩЕ СЕ БОРЯ
Настръхващо четиво..., не бива да се предизвиква съдбата, със смъртта шега не бива, както и с любовта, всъщност в края на краищата ще поживеем някави години и пак няма да убегнем на смъртта..., така, че и без да мечтаем за нея - тя ще дойде...
"Тя имаше небивала осанка
и полет вечен в своите крила.
Макар да беше вече само сянка
със здрача неусетно придошла."
цитирай"Тя имаше небивала осанка
и полет вечен в своите крила.
Макар да беше вече само сянка
със здрача неусетно придошла."
Видяно отвъд видимото!
цитирайvedrina написа:
Настръхващо четиво..., не бива да се предизвиква съдбата, със смъртта шега не бива, както и с любовта, всъщност в края на краищата ще поживеем някави години и пак няма да убегнем на смъртта..., така, че и без да мечтаем за нея - тя ще дойде...
"Тя имаше небивала осанка
и полет вечен в своите крила.
Макар да беше вече само сянка
със здрача неусетно придошла."
"Тя имаше небивала осанка
и полет вечен в своите крила.
Макар да беше вече само сянка
със здрача неусетно придошла."
Смъртта на ястреба е впечатляваща и достойна. Убедих се с очите си.
nalia написа:
Невероятна импресия, Младене! Видяно отвъд видимото!
Стихът е писан по действителен случай, но 8 години по-късно.
Да имаш прекрасна и вдъхновена седмица!
в дързостта си стихотворение, Младене.
цитирайсе сетих за началото на Дантевия "АД", където в "лес тъмен и дълбок" среща сянката на своя водач, който ще го отведе за среща със Смъртта.
цитирай
7.
missana -
Благодаря ти, Роси! https://www.youtube.com/watch?v=OvQ7UkVecxY&feature=youtu.be
16.07.2018 21:52
16.07.2018 21:52
rosiela написа:
Прекрасно в дързостта си стихотворение, Младене.
Високо ценя оценката ти. Поздравявам те с тази песен /най-горе/ по случай новата седмица. Да ти е вдъхновена!
rustam написа:
Като прочетох първия стих, се сетих за началото на Дантевия "АД", където в "лес тъмен и дълбок" среща сянката на своя водач, който ще го отведе за среща със Смъртта.
и за споделената асоциация. Това стихотворение е рожба на реална среща с мъртвия ястреб на Плана планина преди много години. Преживяването беше толкова ярко, че в продължение на 8 години буквално ме преследваше. Не съм вярвал, че е възможна толкова величествена смърт. Слава богу, че най-накрая намерих адекватното поетично предаване на случката. Това успокои духа ми с ясното съзнание, че една величествена смърт е винаги по-стойностна от жалкия и недостоен живот на тълпите!
Замислих се… че само достойните умират достойно, и само те могат да го прозрат, даже и в нелепо изглеждаща смърт.
Дали не живеем живота си само за да се подготвим за смъртта си :-) Хе, ми нали и (така злоупотребения от цитиране) Дон Хуан казва че ако смъртта ни е критерий за делата, май ще живеем по-различно :-
)
П.П. Изкушавам се да допълня с „олигофренската“ мисъл „Живота ни приключва тогава, когато умрем!“…
Да де… защото често си мислим че ще я караме така винаги, все едно сме безсмъртни… или искаме да изживеем всичко и на куп, и веднага, все едно ще умрем утре :-)
А така ми се иска добронамерено да пожелая на някои, да си прекарват приятно със Смъртта, ама пак ще помислят че ги мразя, бе брат :-)))
Но ти тази шега я знаеш, затова ти пожелавам още вдъхновени и щастливи споделяния !
цитирайДали не живеем живота си само за да се подготвим за смъртта си :-) Хе, ми нали и (така злоупотребения от цитиране) Дон Хуан казва че ако смъртта ни е критерий за делата, май ще живеем по-различно :-
)
П.П. Изкушавам се да допълня с „олигофренската“ мисъл „Живота ни приключва тогава, когато умрем!“…
Да де… защото често си мислим че ще я караме така винаги, все едно сме безсмъртни… или искаме да изживеем всичко и на куп, и веднага, все едно ще умрем утре :-)
А така ми се иска добронамерено да пожелая на някои, да си прекарват приятно със Смъртта, ама пак ще помислят че ги мразя, бе брат :-)))
Но ти тази шега я знаеш, затова ти пожелавам още вдъхновени и щастливи споделяния !
lexparsy написа:
Почитания за този стих Младен. Замислих се… че само достойните умират достойно, и само те могат да го прозрат, даже и в нелепо изглеждаща смърт.
Дали не живеем живота си само за да се подготвим за смъртта си :-) Хе, ми нали и (така злоупотребения от цитиране) Дон Хуан казва че ако смъртта ни е критерий за делата, май ще живеем по-различно :-)
Дали не живеем живота си само за да се подготвим за смъртта си :-) Хе, ми нали и (така злоупотребения от цитиране) Дон Хуан казва че ако смъртта ни е критерий за делата, май ще живеем по-различно :-)
Но вместо това да ни е обеца за ухото, накрая се изражда в: "Zabvento mori!"
Благодаря за чудесните коментар и подкрепа, Лекс!