но ти веднъж дори не ме погледна, аз и бездруго зная, че съм грозен,
и моята фантазия е бедна – хвърчи в разбити римни коловози, 
ще слезеш подир миг на гара Мездра, а столицата сетне – ей къде е,
и аз без теб към Варна ще изчезна – тъй сам, и тъй внезапно ненадеен, 
помахай ми на тръгнаве със шала? – парфюмчето ти в моя сън ще скита –
една Жена с чадър на Руска Бяла, бях мъж пред теб, 
слънчасал от възхита.

3 юний 2018 г. 
гр. Варна, 9, 40 ч.