Мълчаливо свеждам глава..., такъв финал не бях чела - не подлежи на коментар, много силно въздейства...!!!
"Самотен пътник, някой ми диктува,
под тежестта на вечерните сенки,
последни рими - те в кръвта нахлуват.
Танцуват нестинарски в лунна пепел."

Трогнат съм и съм развълнуван от коментара Ви. Писането на поезия си струва, когато се намери изискан читател, който да я оцени по съвест и умение. Да имате много зареждаща с радост и оптимизъм седмица!

Това изчерпва всичко. Останалото е удоволствие за едни и треперене от завист за други.

За мен е чест, че познавам забележителна личност и поетеса, каквато без съмнение си ти. Представям си на колко много хора бърка в очите нашето приятелство.

До следващия път:)

Все възлагаме тези пусти надежди на това, че ще има следващ път. Понякога такъв, обаче, няма. Тук съм употребил "последни" в смисъл на заключителни, но казва ли ти някой.

Да ти е много хубава вечерта!

въпреки чене харесвам душевните апокатастрофални визии без ясно послание.
Дано иконата да бъде на светъл Бог, който проповядва че Духа сам си дава амнистия :-)
Пожелавам да запалиш огън и да потанцуваш с някоя от нестинарките по него, и да дойдат първите думи на новия Пътник в теб‘.

Такива хубави пожелания отдавна не ми бяха отправяни. Четейки те, откакто те познавам, имам чувството, че си прероден древногръцки философ от най-прочутите. Може би да става дума за Хераклит, Епименид и Анаксимандър, а защо не и за Парменид. Тази констатация ме кара да се умиротворявам, защото натурфилософията постепенно бе изместена от всякакви извращения и изгуби връзка с първоосновата си. Да имаш великолепна вечер ти желая!

   Та тези, дето ме нарочи че съм ги преродил, отдавна си пожелават с чисти мисли някъде в астрала :-)
   Ами Господ за това е милостив, да не си помним преражданията, че и имената…Може и да сме били само безименни градинари на известните мъдреци и да сме подочули нещо :-)
   А в сегашни времена безименните „умни и мъдри“ си траят, че като кажат нещо вредно за Матрицата, веднага ги осмива и им вижда сметката…

   Ще се пошегувам, (позитивно) че ти май си някой прероден войн от келтските епични битки за спасяването на света… Ето го бе… пак го има :-)
   Продължавай да пишеш все така вдъхновено… Ще се спомниш :-)

Макар че подобни спомени не винаги са за добро.
За безименните градинари много ми хареса. Имаше един такъв USA-филм от 1979г. за един безименен градинар. Гениален филм. Линкът е най-горе, ако решиш да хвърлиш поглед.

Иконописецът призван е да приключи всяко свое свято дело. Нимба си забравил. И оня щрих багрилен с техника сфумато, който я прави чудотворна. Пред нея амбра първа ще отроня. И не амнистия, а сам от пътя днешен ще се върнеш. Забрави ли, Бащата чака синовете свои в Светлина при него да се върнат? И Майката Земя нима не заслужава благодарствен залез за всичко що от себе си е дала? Нима ще се сбогуваш, припомняйки не извори, а локви? Не, не си готов за този път съдбовен с вехтото сомбреро. Ново заплети. С всичкото богатство в теб, залезът ти трябва да засвети неповторимо и красиво. И не в ръце, в сърце вземи се! В него хармонията твоя е положена – тая дето цял живот си търсил. С нея си дошъл и с нея ще се върнеш. Длъжен си. Работа те още чака – най-значима.
Думите ми не звучат хвалебствено, приятно, но знай – те идат от сърцето болката от теб попили.

Една врачка ми предсказа 88, но коментарът диктува поне още 10 години отгоре.
Благодаря ти, Емелика. Много ме трогна, още повече, че самият текст на коментара си е произведение на изкуството.