Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2018 22:04 - Прощавам, Ти, но...
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 1629 Коментари: 9 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

И в този съден ден явявам се пред Теб,
захвърлил хилядите кожи на живота...
Навярно помниш своя Син самотноклет,
до края молещ се, разпънат на Голгота.

Преминах в транс пустинята от земни дни
(под птици стръвни късащи месото на душата)
към Истината вулканични чувства устремил,
с очи попили в ирисите тръпката на необята.

Не нося в пазвата си скъпоценен земен дар,
а само ерес, по-свещена от петте прободни рани,
превърнала страданието ми в любов-пожар
към всички клетници за царството Ти все незвани.

На дъното съм паднал целият опръскан в кал,
от тази същата, с която сътвори за миг човека.
Но не към него днес изпитвам непосилна жал -
тъгувам за несбъдналата се спасителна пътека.

Защото сянката на страховито бъдеще надвисва
и липсва силата закрилница готова да помогне.
Безпомощни са вече даже светлите орисници,
а вяра и надежда са заключениците бездомни.

И в този съден ден изправям се пред Теб
от кръста тежък, върху който ме остави.
Да си припомниш Син и прокълнАт Поет...
Прощавам, Ти, но братята ми не забравяй!




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Силно и разтърсващо
26.03.2018 22:10
резюме на живота. Звучи по неподражаем метафоричен начин.
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Роси!
26.03.2018 23:32
rosiela написа:
Силно и разтърсващо резюме на живота. Звучи по неподражаем метафоричен начин.


Трогнат съм от хубавите ти думи.
цитирай
3. lexparsy - Поздравявам те, но не само за пое...
26.03.2018 23:56
Поздравявам те, но не само за поетичната дарба.
Знам че преди да напишеш си питал Себе си, че да створиш Разбиране, и когато си го облякъл в подходящи думи то вече е споделяне и за други.
В този аспект така ми се иска да се доближа до енигматичната Дарба на Прошката и Вярата и Надеждата. За тях трябва да имаш извоювана мъдра сила и свобода... че Любов да извоюваш, иначе тъй Проповядвани са хомот на врата ни....
Всеки върви към голготата си сам...

мойта леля казваше " абе нали разбра...кво като сбърках в думите" :-)))
цитирай
4. missana - Благодаря ти, Лекс!
27.03.2018 00:09
lexparsy написа:
Поздравявам те, но не само за поетичната дарба.
Знам че преди да напишеш си питал Себе си, че да створиш Разбиране, и когато си го облякъл в подходящи думи то вече е споделяне и за други.
В този аспект така ми се иска да се доближа до енигматичната Дарба на Прошката. За нея трябва да имаш извоювана мъдра сила и свобода.... иначе тъй Проповядвана е хомот на врата ни....
мойта леля казваше " абе нали разбра...кво като сбърках в думите" :-)))


И аз мисля, че Прошката е състояние на духа, при това аристократично! Трудно е да се постигне с волски труд. Ако това беше възможно, воловете щяха да са аристократи.
цитирай
5. nalia - Адмирации, Младене!
27.03.2018 08:32
За всичко:)
цитирай
6. missana - Благодаря ти, Натали!
27.03.2018 11:57
nalia написа:
Адмирации, Младене! За всичко:)


Трогнат съм. Твоето позитивно мнение е стимул за мен.
цитирай
7. vedrina - !!!
27.03.2018 14:01
Много силна изповед - прекрасна Голгота е втори стих..., - невероятен поет...
"На дъното съм паднал целият опръскан в кал,
от тази същата, с която сътвори за миг човека.
Но не към него днес изпитвам непосилна жал -
тъгувам за несбъдналата се спасителна пътека."
цитирай
8. tikovpisane - Толкова е мощно и въздействащо, че нямам думи, Приятелю!
27.03.2018 19:08
Попада мигновено в графата " любими " от теб.

"На дъното съм паднал целият опръскан в кал,
от тази същата, с която сътвори за миг човека.
Но не към него днес изпитвам непосилна жал -
тъгувам за несбъдналата се спасителна пътека. "

Силни редове, оставащи в съзнанието.

"И в този съден ден изправям се пред Теб
от кръста тежък, върху който ме остави.
Да си припомниш Син и прокълнАт Поет...
Прощавам, Ти, но братята ми не забравяй! "

А пък края може да разбие и най-безчувственото сърце! Най-искрен поздрав от мен!
цитирай
9. missana - Марина, Влади,
27.03.2018 23:26
благодаря ви от сърце! Много ме трогнахте с прекрасните си коментари.
Бъдете благословени!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5035315
Постинги: 2884
Коментари: 18663
Гласове: 3347
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031