Едно момче усмихва ми се нежно,
ведър и непоклатим изглежда,
но в погледа му има нещо,
щастливият му образ е подвеждащ.

Сълзи от него не очаквай,
не показва даже лошо настроение.
Той никога не се оплаква,
Смелост ли е, сила или примирение?

С маска на дете безгрижно,
предизвиква ме навътре да дълбая.
Душа ранима в него виждам,
която от приятел се нуждае, зная.

До него да застана искам,
да споделя с мен, опора да му бъда.
Ръката му да стискам,
душата му да пазя и това ми стига.