Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2018 22:11 - В търсене на Колхида
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 1742 Коментари: 9 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Пресякъл линията на живота,
върху дланта на бъдещето проектирам
неведомото свое аз - самотна котва,
захвърлена във пристан за умиране...

Катеря черни мачти на илюзии.
С бинокъла на разума се взирам,
през ванти от години - тъмни змии,
за брегове, които ме избират

и коронясват звездното във мене.
Преди на шепа прах да се разпръсна
в следите на изгубеното време...
Преди смъртта ми двойник да възкръсне.



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vedrina - !!!
17.03.2018 11:00
Морски щрихи..., загатват за крайбрежна улица със стари къщи и яхтите на пристана...!!!"
Катеря черни мачти на илюзии.
С бинокъла на разума се взирам,
през ванти от години - тъмни змии,
за брегове..."
цитирай
2. lexparsy - Вживях се и, Хехе, измислих дума „самоапокалиптирам“
17.03.2018 11:52
Идеята е да различа от „самоубивам“, което не е „Богоугодно“ :-)
missana написа:
… проектирам
неведомото свое аз - самотна котва,
захвърлена във пристан за умиране...

в следите на изгубеното време...
Преди смъртта ми двойник да възкръсне.

Картини на тези твои настроения ме забавляват да търся скрития предмет или дума…
Нямам идея дали тази котва е от пиратски или търговски кораб в търсене на Колхида, но не е на аргонафтите :-)
Да де… та преди да самоапокалиптираш да кажа к‘во ме насети…
На мене много утешителна ми е идеята за „Фракталността на Творението“, смисъла на съвместната ни Еволюция на повторяемост с Господ (да ме прости). Да се оглеждаме и в космоса и в себе си еднакви… а математически към безкрайност и към нула недостижими… но повтарящ се и нов образ на себе си, но преминаващи през катарзиса на смърт и възкресение.. като херметичната максима „Каквото Горе, и Долу“.
И ние като Господ сме навсякъде… Само дето на нас повечко ни друса каруцата :-)))
цитирай
3. karamelita - Е, Мисана, дано се сбъдне желанието ...
17.03.2018 15:04
Е,Мисана,дано се сбъдне желанието ти все още някой пристан да те избере и да те короняса,може и с картонена корона,но все пак да е корона...до Оня свят има още доста време...
цитирай
4. missana - Благодаря Ви за асоциацията, Марина!
17.03.2018 17:45
vedrina написа:
Морски щрихи..., загатват за крайбрежна улица със стари къщи и яхтите на пристана...!!!"
Катеря черни мачти на илюзии.
С бинокъла на разума се взирам,
през ванти от години - тъмни змии,
за брегове..."


Дори не подозирате колко сте близо до истината.
цитирай
5. missana - Мерси за оригиналния коментар, Лекс!
17.03.2018 17:49
lexparsy написа:
Вживях се и, Хехе, измислих дума „самоапокалиптирам“ Идеята е да различа от „самоубивам“, което не е „Богоугодно“ :-)
missana написа:
… проектирам
неведомото свое аз - самотна котва,
захвърлена във пристан за умиране...

в следите на изгубеното време...
Преди смъртта ми двойник да възкръсне.

Картини на тези твои настроения ме забавляват да търся скрития предмет или дума…
Нямам идея дали тази котва е от пиратски или търговски кораб в търсене на Колхида, но не е на аргонафтите :-)
Да де… та преди да самоапокалиптираш да кажа к‘во ме насети…
На мене много утешителна ми е идеята за „Фракталността на Творението“, смисъла на съвместната ни Еволюция на повторяемост с Господ (да ме прости). Да се оглеждаме и в космоса и в себе си еднакви… а математически към безкрайност и към нула недостижими… но повтарящ се и нов образ на себе си, но преминаващи през катарзиса на смърт и възкресение.. като херметичната максима „Каквото Горе, и Долу“.
И ние като Господ сме навсякъде… Само дето на нас повечко ни друса каруцата :-)))


"Самоапокалиптирам" е отлично хрумване. Наистина сме като господ навсякъде, но донякъде временно.
цитирай
6. missana - Картонената корона, Карамелита,
17.03.2018 17:52
ако е по-голяма рядкост от скъпоценната, ще струва дори по-скъпо. При тези темпове на изсичане на горите това може да се случи твърде скоро. Все пак ти благодаря, че ми отпускаш още малко животец!
цитирай
7. rosiela - Оригинално.
18.03.2018 22:59
" Самотна котва" на таланта си ти.
цитирай
8. missana - Благодаря ти
19.03.2018 00:36
rosiela написа:
" Оригинално. Самотна котва" на таланта си ти.


за хубавото мнение, което имаш за мен, Роси!
цитирай
9. emelika - Бреговете от вълните стигнали до тях избират
20.03.2018 17:09
Да помете вълната твоя следите от изгубеното време преди в целувката на вълнолома да се слее.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5036484
Постинги: 2885
Коментари: 18674
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031