Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03 23:19 - Всичко отминава, аз оставам
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 293 Коментари: 5 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Един безпътен и тревожен свят
над ъглите на устните надвисва.
Богатият ще става по-богат,
а бедният ще съмва по-умислен...

И вече няма сигурност във дом -
"надежда всяка тука оставете!"
Нещастието ще ви е подслон.
Войни ще носят само ветровете.

Загива новият, неслучен Рим
от ордите на варвари пометен.
Трагично е да си непобедим,
ала руини да те правят вечен.

Един безпътен и тревожен свят
над милиардите очи надвисва.
Нехаещо за шестващия глад,
невинно цвете себе си разлиства.



Гласувай:
4
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vedrina - !!!
10.03 07:09
Разтревожих се..., няма и грам оптимизъм, нито вяра...
цитирай
2. lexparsy - Мисля че има оптимизъм, и вяра, но не там накъдето гледаме…
10.03 14:06
vedrina написа:
Разтревожих се..., няма и грам оптимизъм, нито вяра...

   Безпътна и тревожна и несигурна е предсказаната участ на загиващият, „новият, неслучен Рим“.
   Благодарим за припомнянето Младен, че предречената „причина за краха на всяка империя е неспособността и да самоподдържа стремежа към нарастване и задоволяване на все по-големите си Нужди“.
   Така и ние, забравили за корените си сме „гладни“, и скрили се от светлината – „безпътни и тревожни“…
   Не така е с цветето (или дървото) „Нехаещо за шестващия глад“. А то „нехае“ и „не знае“, но вярва че „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ :-) Дали ще ни даде храна и красота и оптимизъм и вяра?

П.П. Та ако Цветето и ти оставате, пиши и мене :-)))
цитирай
3. missana - Благодаря Ви, Марина!
10.03 19:44
vedrina написа:
Разтревожих се..., няма и грам оптимизъм, нито вяра...


Много оптимизъм също не е на хубаво.
цитирай
4. missana - Мерси, Лекс!
10.03 19:46
lexparsy написа:
vedrina написа:
Мисля че има оптимизъм, и вяра, но не там накъдето гледаме… Разтревожих се..., няма и грам оптимизъм, нито вяра...

   Безпътна и тревожна и несигурна е предсказаната участ на загиващият, „новият, неслучен Рим“.
   Благодарим за припомнянето Младен, че предречената „причина за краха на всяка империя е неспособността и да самоподдържа стремежа към нарастване и задоволяване на все по-големите си Нужди“.
   Така и ние, забравили за корените си сме „гладни“, и скрили се от светлината – „безпътни и тревожни“…
   Не така е с цветето (или дървото) „Нехаещо за шестващия глад“. А то „нехае“ и „не знае“, но вярва че „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ :-) Дали ще ни даде храна и красота и оптимизъм и вяра?

П.П. Та ако Цветето и ти оставате, пиши и мене :-)))


Да, цветето и аз оставаме. Считай се за поканен да се присъединиш към нас!
цитирай
5. rosiela - Колко си прав!
11.03 23:32
" Трагично е да си непобедим!".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 802067
Постинги: 765
Коментари: 5074
Гласове: 1197
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930