Нямам думи, освен " Браво!".

Радва ме нашето приятелство, защото е основано на безкористност и разбирателство. Да имаш много позитивни случвания през утрешния ден!

Поздравления!

Кентавърът на мислите ми е понятен,поклаща мъдро побелялата глава,но някак си напук на правилото златно,при мен не важи все още немощта на старостта.Аз ще изхвърля тръните и ще почистя живота си от плесени и глупостта,а с пролетта отново храсти чудни ще разлистят под слънцето уханни купища цветя!
Харесвам богатството в стиховете ти,Мисана,въпреки,че имам големи резерви да харесам теб,много лесно се оставяш да те подлъгват и манипулират,добре е,че въпреки това оставаш верен на поезията си и твориш,без да спреш,от това мога да се поуча.

Едната светлина захожда, но другата на хоризонта свети и гони плътната мъгла да сбъдне багрена галера, а в нея с утрето и Ти. И тъй докато колелото се върти.

Трогнат съм и се радвам, че стиха ми ти е допаднал. Много хубав ден ти желая!

Аз съм в този блог единствено, за да публикувам поезия. Допуснах голяма грешка, като се отлъчих от този приоритет. Не на всеки трябва да се протяга ръка за помощ, а само на онези, на които си струва. Осъзнах, макар и със закъснение, тази трудна истина.

Талантлива си и това ми носи радост. Поздрав за теб /най-горе/.

Да можеше някой гениален художник да нарисува тази импресия :-)
За това пък има поети виждащи и споделящи се в другите измерения...
А ти можеш и се осмеляваш Младен.
Комплименти!
Стимулираш и други да опитват :-)

П.П. Интересно ми е тези с червеното пръстче надолу какви ли мисли споделят :-)))

Плод на уникално поетично въображение. Поздрав, Младене!

Много интересна идея, макар че поетите също са художници, които рисуват с думи.

Трогнат съм от високата ти оценка за скромния ми стих.

И идва днес след тягостното вчера,
росата е огледало на безвремие,
а йероглифите в зеницата зелена,
изписват обич, мъдрост и поезия.