Постинг
28.01.2018 21:07 -
Етюд за осъдени на мълчание
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1260 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 29.01.2018 09:27
Прочетен: 1260 Коментари: 5 Гласове:
-4
Последна промяна: 29.01.2018 09:27
Ще ти го сложа там, където го поискаш,
но не и в мястото, с което често мислиш.
И зад купчините от сплетени тела
съглеждам червеи, пълзящи към целта.
Аз виждам как тунелът тъмен се отваря,
като око и път за новата ми вяра...
Далечен път от следващ аз предначертан,
когато бившият остане вече сам.
Дамоклевото време пак надвисва
и договор с Мефисто преподписва.
Но моето не му принадлежи -
затварям адовите си врати
и в капсулата на отвъдното приставам.
Захвърлил старостта си - млад оставам,
предаден от останалия свят...
Предаден ли си - значи си богат.
Щастлив ли си - то вече си нещастен.
Низвергнатият винаги е страстен.
Сгоден за сянката на своята съдба,
той е целунат от безкрайността.
но не и в мястото, с което често мислиш.
И зад купчините от сплетени тела
съглеждам червеи, пълзящи към целта.
Аз виждам как тунелът тъмен се отваря,
като око и път за новата ми вяра...
Далечен път от следващ аз предначертан,
когато бившият остане вече сам.
Дамоклевото време пак надвисва
и договор с Мефисто преподписва.
Но моето не му принадлежи -
затварям адовите си врати
и в капсулата на отвъдното приставам.
Захвърлил старостта си - млад оставам,
предаден от останалия свят...
Предаден ли си - значи си богат.
Щастлив ли си - то вече си нещастен.
Низвергнатият винаги е страстен.
Сгоден за сянката на своята съдба,
той е целунат от безкрайността.
и тук, и отвъд! И твоето пътуване ще е различно, различна е философиката ти за живота и смъртта.
цитирайТрогнат съм.
цитирайУжас...
цитирайvedrina написа:
Ужас...
Той е целунат човека. При това не от самодиви, а от безкрайността!
Благодаря Ви най-сърдечно, Марина!
Това да не ви е уравнение дефинирано в безкрайността..., диофантово уравнение, толкова сложно ли...!!!
цитирай