Луната като опитен моряк
вълните на небето космос пори.
Дали стреми се тя към своя бряг
или към небесните простори?

На запад розово небето още свети,
от слънчева жарава озарено.
Звездите лутат се като пчели разпръснати,
изгубили и кошер, и царица.

И към тази чудна прелест тъмнината
протяга своите черни пипала.
Аз трябва да я спра! Какво са
светът и хората без зветлина?

Тя слабите искри погълна лакомо
и се облиза като след обед.
Ала Луната и звездите май нечакано 
ѝ се опряха и остана без десерт.

Отдъхнах си. Макар и бледи,
звезди все още светеха над мен.
А пък Луната се усмихна и ми смигна:
"Спокойно! Идва нов и слънчев ден!"

напомпано от мен

обожавам поезия
като помпя поезия стигам до оргазъм

обожавам поезия
като помпя поезия стигам до оргазъм
Коментарът чака одобрение
Постинг: Прерия
Автор на постинга: eboa

Честита Нова година !
Ние от групата за бързо помпане всеотдайно се трудим първа винаги да е така красива.
Технологията за красив блог е съвсем проста.
Напомпваме обилно постингите с кретенска поезия.
Украсяваме ги с минуси, за да е хармонията пълна.
И се радваме на резултатите от труда си.

Само си представете колко ужасно грозна щеше да е първата без нас!!!
Обичаме Ви!