Постинг
09.12.2017 20:57 -
Изригване
Изригване,
което не е наблюдавано
от никого...!
В неумолимост
изтича Времето
и космосът изпъква
като тумор.
Нахлуват метастазите на ужаса
в кръвта, която багри пътя
(през мрежа от заглъхващи въпроси).
...Един подир един,
откъснати от възлите
и неестествено далечни,
умираме в неволята на дните.
И все по-рядко
блясват метеорите.
Там - във небето със цвета на вечер
замръкват облаците-костенурки,
запълнили последните пролуки
за стремежите...
което не е наблюдавано
от никого...!
В неумолимост
изтича Времето
и космосът изпъква
като тумор.
Нахлуват метастазите на ужаса
в кръвта, която багри пътя
(през мрежа от заглъхващи въпроси).
...Един подир един,
откъснати от възлите
и неестествено далечни,
умираме в неволята на дните.
И все по-рядко
блясват метеорите.
Там - във небето със цвета на вечер
замръкват облаците-костенурки,
запълнили последните пролуки
за стремежите...
..Един подир един,
откъснати от възлите
и неестествено далечни,
умираме в неволята на дните.
И все по-рядко
блясват метеорите.
Дори бих казал смразяващ, особено с тази част. Но, както и ти си казвал- в това е чарът на поезията. Сърдечно те поздравявам!
цитирайоткъснати от възлите
и неестествено далечни,
умираме в неволята на дните.
И все по-рядко
блясват метеорите.
Дори бих казал смразяващ, особено с тази част. Но, както и ти си казвал- в това е чарът на поезията. Сърдечно те поздравявам!
Там - във небето със цвета на вечер
замръкват облаците-костенурки,
запълнили последните пролуки
за стремежите...
цитирайзамръкват облаците-костенурки,
запълнили последните пролуки
за стремежите...
tikovpisane написа:
Суров, трагичен реализъм, Приятелю! ..Един подир един,
откъснати от възлите
и неестествено далечни,
умираме в неволята на дните.
И все по-рядко
блясват метеорите.
Дори бих казал смразяващ, особено с тази част. Но, както и ти си казвал- в това е чарът на поезията. Сърдечно те поздравявам!
откъснати от възлите
и неестествено далечни,
умираме в неволята на дните.
И все по-рядко
блясват метеорите.
Дори бих казал смразяващ, особено с тази част. Но, както и ти си казвал- в това е чарът на поезията. Сърдечно те поздравявам!
Високо ценя мнението ти и съм силно трогнат!
ladylady написа:
Там - във небето със цвета на вечер
замръкват облаците-костенурки,
запълнили последните пролуки
за стремежите...
замръкват облаците-костенурки,
запълнили последните пролуки
за стремежите...
Малцина биха оценили този финал. Фактът, че ти го направи означава, че си стопроцентова поетеса, нещо което зная отдавна, въз основа на текстовете ти.
Да имаш хубава неделя. Този поздрав е за теб /най-горе/:
Но сурова реалност, както казва Влади. Замръзваш на момент.
цитирайrosiela написа:
Колко силно и образно изразено, Младене! Но сурова реалност, както казва Влади. Замръзваш на момент.
Пожелавам ти много хубава неделя!
Изключително - май става дума за Големия взрив от преди 13,7 милиарда години...!!!
"Изригване,
което не е наблюдавано
от никого...!"
цитирай"Изригване,
което не е наблюдавано
от никого...!"
8.
gorskafeq -
Много силен финал, мъдро си го ув...
14.12.2017 10:37
14.12.2017 10:37
Много силен финал, мъдро си го увековечил в стих. Стремежът кореспондира с небето, защото е високо, а човешкият стремеж е ненаситен и само природата (в случая облаците) могат да го спрат. Така разбрах аз финала, може и да греша...
цитирайvedrina написа:
Изключително - май става дума за Големия взрив от преди 13,7 милиарда години...!!!
"Изригване,
което не е наблюдавано
от никого...!"
"Изригване,
което не е наблюдавано
от никого...!"
Права сте. Става дума за големия взрив вътре в нас.
gorskafeq написа:
Много силен финал, мъдро си го увековечил в стих. Стремежът кореспондира с небето, защото е високо, а човешкият стремеж е ненаситен и само природата (в случая облаците) могат да го спрат. Така разбрах аз финала, може и да греша...
Да, точно за това става въпрос, в едно друго небе и с едни други облаци!
