кръстосани през теб,

почти без тежест

в тялото си съществуваш,

а осъзнаваш жалкия си образ

в безпомощното чучело

на вятърната мелница

с пречупените дървени ръце,

опитвали се някога в летене –

несъществуващи криле за полет,

несбъдналост

сред сънища от сбъдване,

ти,

вятърната мелница,

по-вятърна от вятъра,

която

дори и Дон Кихот

от пътя не отбива...