Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2017 22:21 - Дървото
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 2152 Коментари: 13 Гласове:
3

Последна промяна: 08.10.2017 03:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ето го Дървото!
Пред мен лежи
отсечена напречно неговата истина
и неусетно кръговете му
затварят ме във смисъла...
И двамата мълчим.
Не трябват думи.
...Едно мълчание на никнещия страх
в шума на отзвучалото бездумие...
Очите му ме гледат от отрязания упор
със дървени бразди
...И мисълта!
Но аз не виждам нищо зад гърба й.
Живял съм цял живот в това Дърво,
отсечен съм със него и кръвта
навярно е попила във пръстта
засъхнала в гримасата на корените.



Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tikovpisane - Навярно говориш за Дървото на Живота, Младене!
07.10.2017 22:45
Та кой ли не се е гледал с него! И кой ли не се е замислял като теб, откъде идваме и накъде отиваме. Е, сигурно има и индивиди, които грам нямат такива размишления, но предполагам, че са единици-дано! Благодаря, че за пореден път провокираш размисли у мен!
цитирай
2. rosiela - Поздравления!
07.10.2017 22:45
Силно и изстрадано стихотворение.
цитирай
3. missana - Прав си, Влади и ти благодаря за хубавия коментар!
08.10.2017 01:09
tikovpisane написа:
Навярно говориш за Дървото на Живота, Младене! Та кой ли не се е гледал с него! И кой ли не се е замислял като теб, откъде идваме и накъде отиваме. Е, сигурно има и индивиди, които грам нямат такива размишления, но предполагам, че са единици-дано! Благодаря, че за пореден път провокираш размисли у мен!


За Дървото в нас, което животът съсича, е писано стихотворението ми. Писано е през далечната 1976г. Впоследствие бе публикувано в сп. Септември - през 80-те години на миналия век. Бяха нужни цели 12 години, за да бъде разрешено издаването му. Такива бяха "благинките" на соца. "За едни сватба, а за други брадва!" Така че да живее днес нета, който тогава не съществуваше.
цитирай
4. missana - Мерси за тези думи, Роси!
08.10.2017 01:10
rosiela написа:
Поздравления! Силно и изстрадано стихотворение.


Наистина това стихотворение е прекомерно изстрадано. Обясних по-горе - в предходния си коментар. Да имаш много хубава неделя!
цитирай
5. ladylady - здр, миссана, доста мрачно, но ти обичаш тази емоция/ и страха/ а, защо?
08.10.2017 11:23
И двамата мълчим.
Не трябват думи.
...Едно мълчание на никнещия страх
в шума на отзвучалото бездумие...
цитирай
6. missana - Ей, Юле! Зарадва ме с посещението си.
08.10.2017 11:39
ladylady написа:
здр, миссана, доста мрачно, но ти обичаш тази емоция/ и страха/ а, защо? И двамата мълчим.
Не трябват думи.
...Едно мълчание на никнещия страх
в шума на отзвучалото бездумие...


Благодаря ти за този нестандартен коментар!

Моят отговор на въпроса ти е: Може би съм роден като биопеленгатор на мрачината и страха. Улавям вълните на здрача и ужасът, приждащ с него, а може би дори и изпреварващ го. Като при Ботев - първо "гора зашуми", а после - "вятър повее".
цитирай
7. vedrina - !!!
08.10.2017 13:01
Дървото на живота..., - наскоро си насадих това цвете, нямах го и не ме влечеше, но сега го наблюдавам как расте с удоволствие...
"Очите му ме гледат от отрязания упор
със дървени бразди..."
цитирай
8. katara - силно се надявам, да си дост. Силен за това предизвикателство!
08.10.2017 14:43

Благодаря ти за този нестандартен коментар!

Моят отговор на въпроса ти е: Може би съм роден като биопеленгатор на мрачината и страха. Улавям вълните на здрача и ужасът, приждащ с него, а може би дори и изпреварващ го. Като при Ботев - първо "гора зашуми", а после - "вятър повее".
цитирай
9. rosiela - И аз така казвам: "Да живее нета, на нашата планета!"
08.10.2017 19:23
missana написа:
tikovpisane написа:
Навярно говориш за Дървото на Живота, Младене! Та кой ли не се е гледал с него! И кой ли не се е замислял като теб, откъде идваме и накъде отиваме. Е, сигурно има и индивиди, които грам нямат такива размишления, но предполагам, че са единици-дано! Благодаря, че за пореден път провокираш размисли у мен!


За Дървото в нас, което животът съсича, е писано стихотворението ми. Писано е през далечната 1976г. Впоследствие бе публикувано в сп. Септември - през 80-те години на миналия век. Бяха нужни цели 12 години, за да бъде разрешено издаването му. Такива бяха "благинките" на соца. "За едни сватба, а за други брадва!" Така че да живее днес нета, който тогава не съществуваше.

цитирай
10. missana - Благодаря Ви, Марина!
08.10.2017 22:29
vedrina написа:
Дървото на живота..., - наскоро си насадих това цвете, нямах го и не ме влечеше, но сега го наблюдавам как расте с удоволствие...
"Очите му ме гледат от отрязания упор
със дървени бразди..."


Родена сте естет и Ви се възхищавам.
Да имате седмица, носеща Ви боншанс!
цитирай
11. missana - Юле, аз не съм силен, а много слаб в живота. Една капка,
08.10.2017 22:30
една пара може да ме убие...Да продължавам ли?
цитирай
12. balgariq1878rysiq - Смешко соросоидна ЖАЛКА СИ...
12.10.2017 00:42
А не се прави на ПУЕТ :) че за разлика от фенчетата ти аз директно ще те уведомя курво турска ,че твоя жалък НПОсоросоиден животец се заключва в КОПИ-ПЕЙСТ джафканията , промотиращ крайно несполучливи стихчета с разтворен гъз със хъс за ЕВРО-ЦЕННОСТИ :)
Но щом искаш стихче ето ти едно ....

Днес вий гнусни мижави предатели тъпчете Родината с крака ...
И плюйте миналото ни велико и храчите Бащиците с това...
Но утре УТРЕ наше време иде РАЗПЛАТАТА , БЕЗЖАЛОСТНА ЩЕ БЪДЕ ТЯ...
И вий ПРЕДАТЕЛИ БЕЗРОДНИ ще паднете наказани в ноща !
цитирай
13. missana - О, Пенсионерчето пак е тук!
12.10.2017 21:05
Ами как няма да е, като те са на всеки километър. Само това ли си написал, Злобнико. Това и за некролог не става. Не става и да си избършеш червеното Д. с него. Не ми е ясно само как се понасяш сам. Не ти ли се иска да си пуснеш куршумче в слепоочието? Или може би ти се иска, но не ти стиска.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5037740
Постинги: 2885
Коментари: 18677
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031