Постинг
07.10.2017 22:21 -
Дървото
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 2160 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 08.10.2017 03:47
Прочетен: 2160 Коментари: 13 Гласове:
3
Последна промяна: 08.10.2017 03:47
Ето го Дървото!
Пред мен лежи
отсечена напречно неговата истина
и неусетно кръговете му
затварят ме във смисъла...
И двамата мълчим.
Не трябват думи.
...Едно мълчание на никнещия страх
в шума на отзвучалото бездумие...
Очите му ме гледат от отрязания упор
със дървени бразди
...И мисълта!
Но аз не виждам нищо зад гърба й.
Живял съм цял живот в това Дърво,
отсечен съм със него и кръвта
навярно е попила във пръстта
засъхнала в гримасата на корените.
Пред мен лежи
отсечена напречно неговата истина
и неусетно кръговете му
затварят ме във смисъла...
И двамата мълчим.
Не трябват думи.
...Едно мълчание на никнещия страх
в шума на отзвучалото бездумие...
Очите му ме гледат от отрязания упор
със дървени бразди
...И мисълта!
Но аз не виждам нищо зад гърба й.
Живял съм цял живот в това Дърво,
отсечен съм със него и кръвта
навярно е попила във пръстта
засъхнала в гримасата на корените.
Та кой ли не се е гледал с него! И кой ли не се е замислял като теб, откъде идваме и накъде отиваме. Е, сигурно има и индивиди, които грам нямат такива размишления, но предполагам, че са единици-дано! Благодаря, че за пореден път провокираш размисли у мен!
цитирайСилно и изстрадано стихотворение.
цитирайtikovpisane написа:
Навярно говориш за Дървото на Живота, Младене! Та кой ли не се е гледал с него! И кой ли не се е замислял като теб, откъде идваме и накъде отиваме. Е, сигурно има и индивиди, които грам нямат такива размишления, но предполагам, че са единици-дано! Благодаря, че за пореден път провокираш размисли у мен!
За Дървото в нас, което животът съсича, е писано стихотворението ми. Писано е през далечната 1976г. Впоследствие бе публикувано в сп. Септември - през 80-те години на миналия век. Бяха нужни цели 12 години, за да бъде разрешено издаването му. Такива бяха "благинките" на соца. "За едни сватба, а за други брадва!" Така че да живее днес нета, който тогава не съществуваше.
rosiela написа:
Поздравления! Силно и изстрадано стихотворение.
Наистина това стихотворение е прекомерно изстрадано. Обясних по-горе - в предходния си коментар. Да имаш много хубава неделя!
5.
ladylady -
здр, миссана, доста мрачно, но ти обичаш тази емоция/ и страха/ а, защо?
08.10.2017 11:23
08.10.2017 11:23
И двамата мълчим.
Не трябват думи.
...Едно мълчание на никнещия страх
в шума на отзвучалото бездумие...
цитирайНе трябват думи.
...Едно мълчание на никнещия страх
в шума на отзвучалото бездумие...
ladylady написа:
здр, миссана, доста мрачно, но ти обичаш тази емоция/ и страха/ а, защо? И двамата мълчим.
Не трябват думи.
...Едно мълчание на никнещия страх
в шума на отзвучалото бездумие...
Не трябват думи.
...Едно мълчание на никнещия страх
в шума на отзвучалото бездумие...
Благодаря ти за този нестандартен коментар!
Моят отговор на въпроса ти е: Може би съм роден като биопеленгатор на мрачината и страха. Улавям вълните на здрача и ужасът, приждащ с него, а може би дори и изпреварващ го. Като при Ботев - първо "гора зашуми", а после - "вятър повее".
Дървото на живота..., - наскоро си насадих това цвете, нямах го и не ме влечеше, но сега го наблюдавам как расте с удоволствие...
"Очите му ме гледат от отрязания упор
със дървени бразди..."
цитирай"Очите му ме гледат от отрязания упор
със дървени бразди..."
Благодаря ти за този нестандартен коментар!
Моят отговор на въпроса ти е: Може би съм роден като биопеленгатор на мрачината и страха. Улавям вълните на здрача и ужасът, приждащ с него, а може би дори и изпреварващ го. Като при Ботев - първо "гора зашуми", а после - "вятър повее".
missana написа:
За Дървото в нас, което животът съсича, е писано стихотворението ми. Писано е през далечната 1976г. Впоследствие бе публикувано в сп. Септември - през 80-те години на миналия век. Бяха нужни цели 12 години, за да бъде разрешено издаването му. Такива бяха "благинките" на соца. "За едни сватба, а за други брадва!" Така че да живее днес нета, който тогава не съществуваше.
tikovpisane написа:
Навярно говориш за Дървото на Живота, Младене! Та кой ли не се е гледал с него! И кой ли не се е замислял като теб, откъде идваме и накъде отиваме. Е, сигурно има и индивиди, които грам нямат такива размишления, но предполагам, че са единици-дано! Благодаря, че за пореден път провокираш размисли у мен!
За Дървото в нас, което животът съсича, е писано стихотворението ми. Писано е през далечната 1976г. Впоследствие бе публикувано в сп. Септември - през 80-те години на миналия век. Бяха нужни цели 12 години, за да бъде разрешено издаването му. Такива бяха "благинките" на соца. "За едни сватба, а за други брадва!" Така че да живее днес нета, който тогава не съществуваше.
vedrina написа:
Дървото на живота..., - наскоро си насадих това цвете, нямах го и не ме влечеше, но сега го наблюдавам как расте с удоволствие...
"Очите му ме гледат от отрязания упор
със дървени бразди..."
"Очите му ме гледат от отрязания упор
със дървени бразди..."
Родена сте естет и Ви се възхищавам.
Да имате седмица, носеща Ви боншанс!
една пара може да ме убие...Да продължавам ли?
цитирайА не се прави на ПУЕТ :) че за разлика от фенчетата ти аз директно ще те уведомя курво турска ,че твоя жалък НПОсоросоиден животец се заключва в КОПИ-ПЕЙСТ джафканията , промотиращ крайно несполучливи стихчета с разтворен гъз със хъс за ЕВРО-ЦЕННОСТИ :)
Но щом искаш стихче ето ти едно ....
Днес вий гнусни мижави предатели тъпчете Родината с крака ...
И плюйте миналото ни велико и храчите Бащиците с това...
Но утре УТРЕ наше време иде РАЗПЛАТАТА , БЕЗЖАЛОСТНА ЩЕ БЪДЕ ТЯ...
И вий ПРЕДАТЕЛИ БЕЗРОДНИ ще паднете наказани в ноща !
цитирайНо щом искаш стихче ето ти едно ....
Днес вий гнусни мижави предатели тъпчете Родината с крака ...
И плюйте миналото ни велико и храчите Бащиците с това...
Но утре УТРЕ наше време иде РАЗПЛАТАТА , БЕЗЖАЛОСТНА ЩЕ БЪДЕ ТЯ...
И вий ПРЕДАТЕЛИ БЕЗРОДНИ ще паднете наказани в ноща !
Ами как няма да е, като те са на всеки километър. Само това ли си написал, Злобнико. Това и за некролог не става. Не става и да си избършеш червеното Д. с него. Не ми е ясно само как се понасяш сам. Не ти ли се иска да си пуснеш куршумче в слепоочието? Или може би ти се иска, но не ти стиска.
цитирай