Живеем в свят убийствено реален,
дете, разглезено от розови бози.
Димят комините на вечността банално
със пушек крематорийно сълзлив.

 

Умира старец там - на тротоара.
От глад издъхва с просещи ръце.
Над тремора им декемврийска пара
с венец от смог маркира му парцел.

 

С ленива съвест ти ще го прекрачиш,
с непомрачено от видяното чело.
За този просяк няма кой да плаче
и кой да му направи опело.

 

А после лицемерно свещ студена
под купола на храма ще държиш.
На седем милиарда разделена
вината мъничка ще отзвучи...

меко казано

Напомни ми случай, когато преди години пред мен на тротоара падна и почина една старица. Какво ли не направих, да помогна, аз не бих прекрачила човешкото страдание. Написах после стихотворение, много бях разтърсена. Жената беше гладна, ядеше баничка, но много читава, умря с баничката в ръце.
Ти обобщи тук нашият социален пейзаж.

можеш да откриеш не само МизерНоДуши и Платени и ЗдрвНоСамоСъжалени ...
но и наистина Нуждаещите се и даже Светци...
Един Син на Мъдър каза - Не осъждай никой, преди да го Познаеш... може да е Ангел :-) (това вПредВидих в постинка "100 камили ..."
има и такива дето седят и Свирят и Пеят Там не за Пари а за да Видят Хора и да са Живи... и имат ама много Силно Достойнство...
Няма да забравя как един дето ми поиска цигара и го насметох... после ме гони докато не взема Левчето дето иска да ми даде ЗА КЪСМЕТ... и го взех... и си го пазя :-)

както и за интересната и трагична случка, която разказа. Всъщност точната дума е - покъртителна!

Напълно съм съгласен със споделеното от теб. Много хора с достойнство мизеруват и са принудени да просят. У нас бедните и онеправданите са оставени на произвола на съдбата. Длъжни сме да отчитаме всичко това, особено когато подминаваме с индиферентност протегнатите към нас за помощ ръце от тротоарите.

Не успях да дешифрирам адекватно Вашата реплика, за което съжалявам.

може би не могат да Предскажат Края на Света... защото Ги Има Тези дето в същност правят Нищо...
ако помниш Битълс какво казват за Nowhere Man ...

като Анастасия на Владимир Мегре... а виждаш ли какво направи... че чак и тук дойде по Странджа "модата" И на Мислене...

"А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец"!!!

А за Човечеството и преди това стихотворение съм писал друго такова:

"Умирайте, хора, умирайте!
В черни вълнения,
в неведение,
в закъснели прозрения...
При наводнeния,
земетресения,
в стихийни унищожения...
Умирайте в театър,
без сцена,
без публика,
без осветление...

И не се раждайте никога вече!"

А също и това:

666

Отвръщам се от този свят прокълнат.
Човекът за човека е проклятие.
Прииждат червеите хладно, да погълнат
плътта с индиферентно съзаклятие.

Един невидим мегатрап очаква
с гостоприемство ненатрапено телата.
Човешки изроди, родени в грака
на бъдеще, което ги помята.

по гадно е от Телвизор... дано не те напомпат :-) да четат...
не защото е изморително...

макар и в кръга на възможностите си.

...И не, тук не става дума нито за нихилизъм, нито за мизантропия. Текстовете ми са пропити с хуманност. Който има очи за нея ще я съзре, буквално извираща от всеки ред...

дрън-дрън, Мисана, това е казано много преди теб, ти само преповтаряш.
Оставам с впечатление, че дори не четеш Поезия.
Бай дъ уей - Жоро Рупчев ми беше приятел.

Щом ще си лееш помията върху мен, следваше да цитираш изобличителния предшественик на моя текст от Рупчев. Бил си приятел с Рупчев. Да не намекваш за бисексуалната му ориентация? Не предполагах, че е стигала и до Варна. Рупчев - лека му пръст, бе нелош преводач. Като поет следваше Александър Вутимски /негов идол/ и обожаваше стихотворението му "Извратеният" /по изложените по-горе причини/. Почина от множествена склероза. Беше от кръга на художника Орлин Тончев и неговата бивша съпруга Емилия Дворянова - сега известна белетристка. В същия този кръг бе и Вячеслав Остър - един от хората /наред с Кръстьо Раленков и Емилия Дворянова/, с които през 90-те години издавахме списанието за постмодернистична литература "Хермес". Познавах Рупчев от първа ръка, но в него ме отблъскваше наличието на хомосексуална ориентация. Той беше лигав, като повечето хора от партията на меките китки. Подобни хора будят отвращение и погнуса у мен. В интерес на обективността ще отбележа, че Рупчев написа две нелоши стихотворения - "Спомен за пристанище" и "Ателие" /посветено на съпругата ми Мария/. Останалите му текстове са поетични реминисценции.

в смисъл че има още по-драстични
ужасяващи случаи с просяци-инвалиди
в банско видях такъв
това което си написал ти е меко казано
нищо

но целта ми не е била да описвам потресаващи случаи на инвалидност. Сигурно има и по-потресаващи от цитираните от теб такива в Банско. Не съм научен работник тръгнал да прави голяма докторска по темата "инвалидност". Написаното от мен стихотворение маркира една ситуационна система, хвърляйки морално обвинение срещу човешката безчувственост и несъпричастност към ближните /в смисъла на Иисус/, в частност и обвинение срещу мен самият.

То Фавнето 56 е Чучелото. Да не излезе бисексуално накрая, че хептен оплескахме работата?!

Неслучайно лудите вият в блога ти на умряло, но няма как да ги огрее да се докоснат до теб

Чучело, Мучело, все ми е тая кой е този favn56. Туй то! Щеше да ме впечатли само, ако беше написал, че Георги Рупчев му е настоящ приятел. А той е написал "бивш". Ако наистина е бил близък на Рупчев, нека каже кой беше любимият композитор на Рупчев. Тогава ще му повярвам на бръщолевениците. Аз Рупчев го познавам отлично, покрай въпросната тайфа, още от 1974г. А този favn56 може би му е носил куфарите един-единствен път на Варненската гара. Тогава имаше софийско жителство и предполагам, че варненските комплексарчета са давали мило и драго да се пишат приятелчета на някой пишещ софиянец, когото са виждали единствен път през живота си и то на снимка.

аз съм те разбрала
ти се възмущаваш от безразличието
от бездушието от прескачането дори
на такива изпаднали хора
а аз ти говоря за още по-нечовешкото
отношение за цинизма на някои хора
които печелят на гърба на един по-точно
половин човек като го тупват в една
щайга в центъра на града да проси
да печели пари за тях
сега разбра ли ме
ако и ти си от гениите можеш спокойно
да изтриеш коментарите ми ако
не ти харесват
а аз няма да идвам повече в блога ти
но не се газирай и не се дръж грубо
както един друг велик направи

Мисанке, не ме бъркай с другиго, даже не подозираш, че сме се познавали, за 30 години не си мръднал нито крачка напред - така пишеше, така пишеш и днес.

Любимият ти поет е Куазимодо.

Уважаеми админи, имам молба...
Никъде в Интернет няма доживотен Бан !!!
все пак не може да има само хвалби и локуми..
винаги е имало критика и ще има..
в този блог на злобни, некадърни само
нарекли се пУетеси и пУтети..върви непрекъсната
долна, манипулативна, срамна борба..
обърнете ,моля внимание..
ето заради кого ме наказвате..
имам 7 Бана, е и?
в блог бе ге стана още по -лошо..
моля за справедливо решение
Юлия

rosiela.blog/

Изпратено: 11:21 От: saankia

махнете бана на юлка и сложете на мухлясалото чучело

напълно права е, че тия долни и подли твари путетите и путесите са измет

С мен са три.

Мисана е Руссиян.

Това нали е блогът на Валери?
Малко съм задрямал и днес не съм го цалунал по дупето!

Жив да си ми, чичовото!
Пиер

Боже, тая сутрин сънувах Чу, точно преди да се събудя.
Толкова топло ми стана, животът ми се изпълни със смисъл и аз пърхам от щастие.
прегръдки, Чу!!!

това е блогът на едно полигорално шизофренично л...о.

Чу

15. rosiela - Мъле-е-е-ей,
08:58

груба, злобна, грозна ,и самотна, разб.се..
това е безпрецедентна излагация за една Дама на възраст..
знаеш, че аз обладавм безпощаден вкус и естетика..
в този смисъл, разбирам..„тежките емоции“ в стиховете ти..
всеки вижда „онова „ което е в главата му...
много жалко за...доброто начало, с което дойде..
Юлия/както винаги..
пп
дано случиш на Муза..

Аз си падам по мъже.
Ако искаш заедно да духаме.
Да направим буря, хърикейн.

чучелото се е напомпал пак и смърди на първа
изхвърлете го

Много сте прозорлив - напълно реално...

много благодаря, хламидията станков е махнат от първа.
само едно не разбирам - как може млада и интелигентна жена, като ред, с 4 те й профила, да бъде такава геронтофилка, духайки на едно 62 годишно миришещо на пръст чучело
няма ли си реални приятели, а развява цици само във виртуала и духа на един луд

Росиело, много си проста.
Аз не духам на моя Чу.
Аз просто се опиянявам да бъда прах под краката му и пот от потта му.
Аз дишам, живея и умирам само заради него.

Обичам тееее 4ууууууууууууууууууууу

Реалистична картина, пресъздадена майсторски.
Вторите два куплета са диаманти.
Не обръщай внимание на злобните коментари. Не мога да повярвам, че това са хора, които творят. Мерзят и цапат и там където е красиво. Дано да намерят в себе си малко съвест и да спрат. Недостойни са делата им. Нека сами се съдят.

Ще ме гледате и ти, и кретена мисана, и полигорите, дорде пукнете, идиоти.

Чу

По - ниско от теб, никой не може да падне!
Прочети си отново последният коментар и ще се съгласиш с мен. Дано получиш просветление Отгоре и да се спасиш!

Напълно подкрепям призива на юлка.
Защо единствено тя ще има бан, след като единствена тя казва истината за тоя блог - че е една сбирщина на откачени, които се замерят с изпражнения, които нямат нищо човешко в себе си и които са играчка в ръцете на луди помпадури, помпащи и двете чучела чу и мисана, между които разлика няма.
А тая отвратителна сган пуетите просто са най-низката степен на мръсотията.

благодаря и на двете ви за подкрепата. Да имате много хубава седмица!

Не смятам, че съм се държал грубо с теб. Напротив, обясних от какво съм се ръководил при написване на текста си. Мисля, че е редно, особено след споделеното от теб, да седнеш и да напишеш и ти нещо по темата в унисон с визията си. Ако не си в състояние да го изложиш в стихове, то поне го напиши в друг текстов жанр. Ще прочета написаното от теб с интерес.

Никога Куазимодо не ми е бил любим поет. Моят любим поет се казва Анри Мишо. Виждам, че много слабо ме познавате. Ако намеквате, че фамилията Ви е Канчовски, то аз нямам вина, че Александър Геров Ви окачестви като пълно бездарие в поезията. Мир на праха му! Геров разпознаваше поет от самозванец до последния си земен миг.

И сте прав - аз не съм мръднал, но Вие явно сте!

Ето че пак бъркаш, Мисана. Но при теб това е хрнично състояние. Къде отиде увереността ти, че съм Валери Станков? Нали твърдяхте с благоверната ти Росиела, че аз съм той? А сега започваш да твърдиш друго. Пак не позна. Жив и здрав да си да ти гледаме сеира.
Апропо защо Иван Методиев например не ти подпря едно рамо? Или Андрей Геров, щом твърдиш, че ти целувал ръка? Сега какво ти пречи да изтрещиш и да покажеш "колко си велик"?
Нима един поет като Балчо Балчев, абсолютен дисидент и непримирим със системата, не успя да издаде книга в библиотека "Смяна" и десетилетия наред стихотворенията му да се помнят и взривяват? Или други.

Лекувай си Алцхаймера или алкохолното опиянение, овреме. Няма Андрей Геров, глупчо, а Александър Геров. Бъркаш с Андрей Германов и замъгления ти мозък ражда небивали кентаври. Истинските ти инициали са Й.Г., момченце. Службите за сигурност ти спретнаха една нескопосна биография и те изпратиха до Чикаго и назад /да ме прости бай Алеко Константинов, че си служа с нашумяло негово заглавие без да поставя кавички/. Затова днес стоиш зад всевъзможни клички. Задай си въпроса, защо един поет като Йордан Захариев /Жълтият рис/ умря в пълна неизвестност в родния си град Бургас и нито Христо Фотев, нито Недялко Йорданов му помогнаха, въпреки, че отлично го познаваха. Най-сетне, защо ти, който бе спуснат на работа в изд. "Народна младеж", не си помръдна пръста, за да издадеш този поет, за съществуването на когото отлично знаеше от зетя на Свинтила - Любомир Захариев. Отговорът е прост. Никой не обича да го засенчват, камо ли да прави постъпки да се самозасенчва чрез друг. Такива са българите и такива ще си останат. Затова единствено времето разполага нещата на истинските им места. И в това време аз не виждам да остане някой си favn56.
Докато Йордан Захариев ще остане!

Мисана, имаш си демони и живееш с тях. Какво стана - отново те питам, с увереността си, че съм Валери. Сега съм друг. В действителност съм абсолютно друг. И правя нарочни грешки, да те разпалвам.
Отново те питам - какво ти пречи да издадеш книга сега? Пари ли нямаш? Хайде, като се толкова печен и там някой ти е целувал ръцете - нито инвестицията е голяма, нито нищо. Аз не пиша. Гледам, ровил си в блога ми - ами виж коя година съм се регистрирал тук. Изобщо тебе те е нямало тогава. И в Хулите не беше почнал да снасяш, и в Откровения също.

Не аз, а ти имаш демони. И го доказваш със своето непрестойно поведение спрямо мен. Очевидно скромната ми личност не ти дава покой. Стигна дотам, че в коментарното поле на друг автор избълва лъжа и клевета за мен и съпругата ми. Ето с това се занимаваш ти, уж скромен дългогодишен читател, в блог бг и в други сайтове. Канчовски /не Фантомас/ се развихря! Но забележи, че тези подли действия, осъществявани от теб под всевъзможни фалшиви никове, няма да донесат покой на душата ти. А тя е неспокойна по една единствена причина - творческата й импотентност. Една зимна сеитба не прибира плод, а само изгнили съчки и слама. И това никога няма да се промени. По тази причина с черна завист надничаш у всеки, който събира поетична реколта. Разбирам добре какво изпитваш и донякъде ти съчувствам, но завистта е заболяване на душата, което много трудно се лекува. Моли се всеки ден на Бог, за да ти прости и за да те възвиси. Защото ако това не стане, страданието ти ще бъде вечно, тъй като душата съществува и след тялото.

Искрено ме забавляваш. Преди беше сто процента сигурен, че съм еди-кой си. Сега ме преименува в друг. Няма значение. Относно "едната зимна сеитба" - човекът, когото визираш, всъщност издаде много успешна книга - Нощта на десети - твърди антитоталитарна, че да му приписваш ДС-арски произход. Много си заблуден, човече, пак не ми отговори - защо не издадеш стихосбирка сам, след като се смяташ за велик и неповторим и подминаван, и подритван?

Виждам, че си отлично запознат с творчеството на Канчовски. Очевидно този автор ти е сред любимите, защото дори не си си дал труд да запомниш правилно имената на поети като Александър Геров и Андрей Германов, а удивително точно цитираш заглавията на Канчовски. Едва ли ще да е случайност подобна избирателност на паметта ти - не мислиш ли?

А сега на въпроса ти. Обикновено книги издават онези, които са се изчерпали творчески. Бързат да оставят нещо, защото чувстват, че това е лебедовата им песен. Но и да не са вече изчерпани, статиската сочи неумолимо творчески спад след издаване на книга. А моята цел е друга - творчески възход. Оттук сам си направи изводите.

П.П. Да си чувал нещо за агент Алберт? Работеше дълго време в Нова тв и в Би Ти Ви, като изтъкнат журналист и антикомунистическата му риторика беше ненадмината. И още толкова много примери има като неговия. Кой гарантира, че Канчовски също не е един от тези "герои-дисиденти"? Вероятно единствено ти си гарант за това.

Точно така, Мисана, всъщност кой може да гарантира, че ти също не си един агент Алберт. Скачаш, плюеш, обаче?
Апропо, пак ти казвам - не ме бъркай с другиго. Аз чета. Много чета. Както и Буквите, където ти се навря в прословутия им алманах, дето всеки, който си плати, ще си публикува безумията, и всъщност се печатат стотина бройки и се раздават помежду членовете.
Между другото, много по-успешни и качествени поети от тебе не само че издадоха първи и втори книги, а продължават да пишат все по-добре - един Мартин Спасов например, Венцислав Василев и много, много други.

Твоите критерии за качествени поети съвпадат с тези на твоето качулато шефче. То друго и не може да се очаква. Разбрах също и че си чел Балчо повече от Александър Геров и Андрей Германов. Нямам съмнение, че четеш повече Венцислав Василев и Мартин Спасов, отколкото Ботев, Вазов, Дебелянов и Яворов. Предполагам, че никога не си чел Теодор Траянов, а на Стоян Ватралов може би и името не си чувал. Както и да е. Ти си само един фавн и то 56-ти набор. Ясен си ми и не очаквам да ме изненадаш с нещо позитивно. Ако аз бях като агент Алберт и като теб, щяха да ме командироват на държавни разноски поне веднъж през океана. А аз стигам самоходно най-много до Самоков /през Плана планина/. Но поне съвестта ми е чиста. Защото нали знаеш коя е най-добрата възглавница - чистата съвест, момченце!

Бездомниците!
Можем да ги съжаляваме, но не можем да ги приютим.
Необходими са радикални промени в обществото...

А дебатите под стиха показват колко ни боли от тази тъжна реалност.