Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05 23:38 - Красиво
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 3668 Коментари: 21 Гласове:
-4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Красиво е да бъдеш лъч последен,
от залеза с предчувствие отронен,
под златото на есента погребан,
сред корените на дърветата заровен...

Красиво е да си самотна мисъл,
познала силата на своето зачатие,
от танца на мечтите си орисана
върху крилете на отлитащото ято...

Красиво е да си бездомен скитник,
докосван само с порива на вятър.
Където минеш цвете да пониква
и да играеш роля в лунен театър...

Красиво е живота да оставиш
с небрежен жест, напълно безподобен.
Издъхвайки с усмивка,  да забравиш,
че ближните си ще дариш със спомен...



Гласувай:
10
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. hloris - Красиво е...
13.05 23:45
красиво е,когато нощта се къпе в лунните лъчи,
и missana пак със стих вълшебен
като за лека нощ ни сътвори...
подобно постеля от рими нареди!

Поздрави!
цитирай
2. missana - Благодаря ти, hloris!
14.05 00:17
Успя да ме разчувстваш с този толкова мил коментар.
Приеми този среднощен поздрав от мен:

https://www.youtube/watch?v=ZTnY4LXCrSc
Лунная соната. В современной обработке.

П.П. За всеки случай давам и наименованието на творбата, защото често от полето на блога линкът не се отваря.
цитирай
3. nalia - Сякаш казваш: "Здравей, смърт, какво мога да направя за теб?" И тя си тръгва доволна:)
14.05 07:25
Тъгата
днес ми е нагости
за нея имам чай със сладки

Благодаря за вдъхновението, Мисана!
цитирай
4. rosiela - Мисана-а-а-а,
14.05 07:48
красив лъч от небето си ти.
цитирай
5. vedrina - !!!
14.05 08:50
Красиво е разбира се..., - кой би се похвалил с подобни мисли и талант..., аз лично ви завидях...!!! Няма как да бъдем вечни, тъжно е..., но животът е красив...!!!
"Красиво е да си самотна мисъл,
познала силата на своето зачатие,
от танца на мечтите си орисана -
върху крилете на отлитащото ято..."
цитирай
6. milady - колко вдъхновително...
14.05 10:56
Където минеш цвете да пониква
и да играеш роля в лунен театър...“

каква нежна..красота..и забрава..
все повече докосваш..сърцата, миссана..
благодаря ти
юлия
цитирай
7. missana - Благодаря ти, Натали!
14.05 15:52
Много ме зарадва с коментара си.
Хубава неделна вечер и нова седмица на късмета, ти желая!
цитирай
8. missana - Мерси, Роси!
14.05 15:54
Винаги ме окуражаваш, "а в свойта вяра сам не вярвам аз"!
цитирай
9. missana - Марина,
14.05 15:56
направо се изчервих от смущение, заради написаното от Вас. Благодаря сърдечно, но не смятам, че съм достигнал до нивото, на което ме виждате.
цитирай
10. missana - Много ти благодаря, Юлия!
14.05 16:00
Трогнат съм и то много.
Приеми този поздрав от мен за неделната вечер:

https://www.youtube/watch?v=VEC0OS-r2dU
In a Sentimental Mood - Halie Loren [Duke Ellington]
цитирай
11. tryn - Замислящо е...
14.05 21:35
Да откриваш красота във всичко, което плаши другите или поне ги натъжава, е израз на ведър ум, душевно равновесие и светъл оптимизъм...
Както винаги – с уникален поглед към реалността!
Моите поздравления, Мисана!
цитирай
12. raders - Подобни изпълнения топлят сърцето
14.05 22:41
Подобни изпълнения топлят сърцето
цитирай
13. to4icata111 - "Красиво" е красиво!
14.05 22:52
Много ми допада стилът ви! Но, какви са тези минуси???
Поздрави с пожелания за слънчева седмица!
цитирай
14. missana - Мерси, Трън!
15.05 00:14
Ти си винаги обективна. Затова всеки позитивен твой коментар може само да ме радва, че съм успял нещичко да постигна. Приятна вечер!
цитирай
15. missana - Благодаря, raders,
15.05 00:15
трогнат съм! Успешна нова седмица!
цитирай
16. missana - Благодаря ти, to4icata111!
15.05 00:18
Нека минем на "ти". Все пак не сме в двореца на английската кралица и се чувствам неловко на "вие", още повече, че сме колеги по перо.

Вдъхновена седмица и сбъднатост ти желая!

П.П. Минусите ги слага едно бостанско Чучело, което ще спре да ги поставя едва след като бъде махнато от бостана. Времето му вече изтича /във всеки един смисъл/.
цитирай
17. missana - Ако това си наистина ти, Док., то ти благодаря, приятелю!
15.05 00:27
Сайтът си беше хубав, но някои хора в него не бяха читави. Това си е само за тяхна сметка. Елиминирайки ме, дефакто, те ми направиха голяма услуга. Надявам се да дойде времето, когато буквално ще ги засипя с благодарността си. В сайта им бях незаслужено пренебрегван и недостатъчно четен. Сега всичко това се промени на 180 градуса. На този Олимп, за който говориш, аз слязох от С., но не и като "малък бог". Там откъдето идвам има едни други, наречени Могъщите. Сравнени с тях земните божества са просто нищожества. Те решават вместо нас, а свободната воля е само фикция на земляните.

Желая ти успехи, Док.!
цитирай
18. ok3223 - КВО СЕ ФАЛИТЕ БЕ...
15.05 20:12
Посредствени стихчета, посредствен автор ...
Това е достатъчно, нали?

Вас слънце ви не вижда,лъх,
зефирен лъх ви не допира,
сред тръни, скромни и без дъх,
дори пчела не ви намира,
печални, бледни теменуги.

Във вашето да има нещо от това?
цитирай
19. missana - Не разбрах какво общо имат двата текста.
17.05 00:34
Очевидно имате много набито око. Да не би да работите към ОК такситата?
цитирай
20. ok3223 - Посоченото е стих на Яворов
17.05 14:58
дадено е за сравнение ... като как звучат истински стихове...
цитирай
21. missana - Моите почитания, ОК!
17.05 15:25
Да твърдите, че цитираното стихче на Яворов било истинско е направо комично, защото то е жалко подражание на Пол Верлен. Изобщо и Яворов и Дебелянов са подражавали на Верлен, знаейки добре матерния му език, за да го четат в оригинал. Дебелянов дори е превел еротичния роман "Афродита" /от френски/, с личен екземпляр от който разполагам. Вие очевидно робувате пред авторитети, но аз ни най-малко нямам подобен навик. Моят стих поне не е жалко подражателство като Яворовият. Неотдавна публикувах в блога следното стихотворение:

http://missana/poezia/2016/09/13/izvisiavane.1476141?reply=4922052

В него ясно съм изразил отношението си към жалкия човешки род. И понеже може линкът да не ви се отвори /по техническа причина/ ви го копирам по-долу:

Извисяване

Аз нямам никакви светини -
презирам всички земни имена.
Човешки ли са - нека гинат,
дори да носят жалка светлина.

Едно огромно земно стадо
очаква своя нов водач.
Овце с клеймо: "Десесперадо",
отвеждани към трайния палач.

Единствено студената вселена,
с космически - безизразни очи,
ме кара да усещам най-неземното,
струящо от далечните лъчи.

Презирам всяка топлинка еснафска -
на охлювчето подчерупковия рай...
Огромните вълни, стереографски,
издигат в култ понятието "край".

Да тътнат пясъците ужасено
под милиарди тонове вода.
Челата им над страховити бездни
ще заличават земната следа...

Издигайте ме все нагоре и нагоре,
вълни на моето отвъдно аз!
Далеч от восъчнообречените хора,
към безконечния реликтов глас.


П.П. Освен това съм убеден, че ако Яворов не ви беше известен и бе публикувал цитираното от вас стихотворение, то бихте го оплюли, както оплюхте мен, давайки за пример друго стихотворение на накой известен вам авторитет, на когото робувате. Сори ако засегнах с кумира ви - Яворов, но обичам да настъпвам винаги по мазола!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 363227
Постинги: 495
Коментари: 2119
Гласове: 769
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31