(посветено на моя кумир - Александър Велики)

Той беше най-великият от смъртните -
дете на проститутка и владетел.
От храма в Делфи пътят му се свърна
и стигна люлката на боговете...

Пред похода раздаде щедро всичко
на ближни и на просещите парии.
Надеждата си отдели едничка
до името победно - Александър.

Когато мина Хелеспонт да завладява
земи от никой още непревзети,
огромно светеше над плещите небето,
очакващо частицата си слава.

И падаха пред него градовете
след жестовете на невидима весталка.
Но крепостите, току-що завзети,
оставяха надеждата по-малка.

Мечтата му за Ганг с води свещени,
величествен и бавно преминаващ,
стопи се в сънищата предпоследни.
Ознаменува малкото оставащо.

Светът бе легнал ниско и покорно,
в шагренов плащ от бившата надежда.
Смалено над плещите му - самотно,
небето светеше, но без да го поглежда.

Завърна се завинаги в дворци,
отгдето бе достигнал тъй високо.
Сред верните, изпитани съратници,
умря в легло, забравен от живота.

Прекрасно е!

Много ме трогна.

Много ми беше интересно, научих любопитни факти :)
Поздравявам те за успешно осъществената идея!

Наистина голям маратон беше написването на този стих. Радвам се, че приключи успешно. Дано сега и Александър да го хареса!

Александър Македонски-Велики..., умря толко млад, на 32 - по-точно го убиха...!!! Къде се намира саркофагът му, македонците си го искат обратно...!!!
"И падаха пред него градовете
след жестовете на невидима весталка.
Но крепостите, току-що завзети,
оставяха надеждата по-малка."

Много хубав коментар направихте.
Подозира се, че Александър е отровен с бучиниш. Това е бавно действаща отрова.
Днешните македонци нямат нищо общо с древните. За древните се говори в Библията. В Деяния на апостолите.

Защо претендират...

и тука какво - някакъв стихотворен преразказ, който става скучен още на първата строфа.