Постинг
20.04.2017 23:42 -
Над Бездната
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1335 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2017 15:56
Прочетен: 1335 Коментари: 6 Гласове:
-2
Последна промяна: 19.05.2017 15:56
Зацепвам се за ледените глетчери.
Самотно диво ехо е Прозрението.
Пропорционален е светът на раздвоението.
И въздух бял издишва път в безкрайност.
...Огромна кривогледа Равнината
събира сетните ми сили.
Ще падна може би от самотата
създадена
за да презирам...
Самотно диво ехо е Прозрението.
Пропорционален е светът на раздвоението.
И въздух бял издишва път в безкрайност.
...Огромна кривогледа Равнината
събира сетните ми сили.
Ще падна може би от самотата
създадена
за да презирам...
Оригинално е!
цитирайПоне е нещо преживяно в личния ми опит на катерач и търсач на силни усещания. Опитал съм се да предам автентичното чувство на стремящия се към Върха, който се опитва да избяга от кривогледата Равнина.
цитирайНакрая - лошооо...!!!
цитирайБлагодаря Ви за този искрен коментар!
цитирай
5.
gorskafeq -
Представих си го в пейзаж :)
29.04.2017 20:51
29.04.2017 20:51
Хубав замислящ и образен стих,а самотата не се бях замисляла... да , има и презрение, но понякога е лекувита.
цитирайСамотата е бездната, над която духът се рее като орел.
Без бездна няма и дух. Самотата е храна за духа ни.
Самотата ни буди навсякъде!
цитирайБез бездна няма и дух. Самотата е храна за духа ни.
Самотата ни буди навсякъде!