Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04 23:42 - Над Бездната
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 220 Коментари: 6 Гласове:
-2

Последна промяна: 19.05 15:56


Зацепвам се за ледените глетчери.
Самотно диво ехо е Прозрението.
Пропорционален е светът на раздвоението.
И въздух бял издишва път в безкрайност.
...Огромна кривогледа Равнината
събира сетните ми сили.
Ще падна може би от самотата
създадена
за да презирам...



Гласувай:
3
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Поздравления!
21.04 08:23
Оригинално е!
цитирай
2. missana - Благодаря ти, Роси!
21.04 09:59
Поне е нещо преживяно в личния ми опит на катерач и търсач на силни усещания. Опитал съм се да предам автентичното чувство на стремящия се към Върха, който се опитва да избяга от кривогледата Равнина.
цитирай
3. vedrina - !!!
21.04 10:47
Накрая - лошооо...!!!
цитирай
4. missana - Развеселихте ме, Марина!
21.04 10:52
Благодаря Ви за този искрен коментар!
цитирай
5. gorskafeq - Представих си го в пейзаж :)
29.04 20:51
Хубав замислящ и образен стих,а самотата не се бях замисляла... да , има и презрение, но понякога е лекувита.
цитирай
6. missana - Благодаря, Горска Фея!
03.05 22:35
Самотата е бездната, над която духът се рее като орел.
Без бездна няма и дух. Самотата е храна за духа ни.

Самотата ни буди навсякъде!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 536316
Постинги: 537
Коментари: 3095
Гласове: 893
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930