Постинг
12.03.2017 23:32 -
Сред нищото
Затворен съм във нищото.
В последните му свитъци.
Ненужен знак в небитието.
Бутилка хвърлена на халос сред океана
с надеждата да стигне до пристанище.
Живея само във едно очакване -
вселената се разширява
и някой ден до мене да достигне
вълната приливна, даряваща Реалност.
Сега е равно всичко като ъгли на квадрат.
Великият квадрат затворен във една окръжност.
Къде ме води неусетният ми свят
и сенките от вечността осъдени...?
На нищото лицата разпознавам в мен
и в другите, които отминавам
(километражни камъни на нестандартен път).
На детско вричане
от себе си забравено.
Осъден съм от толкоз много черни плажове -
извити елегантно...
от негативите на снимките промазани...
и от безкрай седефен
хвърлил похлупак.
Осъден съм от любовта,
удавена в петролни разливи.
А още помня твоето лице
в далечната гора,
с тела-дървета
от предишните прераждания.
Потърсих в теб подслон.
Потърсих дом.
В очите ти единствени
на странница.
Но арогантен лъч
се спусна шумно от небето
да развали магията
на тайнството...
И нищото със многото лица
отново оживя
и с равнодушен карнавал
въвлече ме
в безбройните си тъжни
празници.
В последните му свитъци.
Ненужен знак в небитието.
Бутилка хвърлена на халос сред океана
с надеждата да стигне до пристанище.
Живея само във едно очакване -
вселената се разширява
и някой ден до мене да достигне
вълната приливна, даряваща Реалност.
Сега е равно всичко като ъгли на квадрат.
Великият квадрат затворен във една окръжност.
Къде ме води неусетният ми свят
и сенките от вечността осъдени...?
На нищото лицата разпознавам в мен
и в другите, които отминавам
(километражни камъни на нестандартен път).
На детско вричане
от себе си забравено.
Осъден съм от толкоз много черни плажове -
извити елегантно...
от негативите на снимките промазани...
и от безкрай седефен
хвърлил похлупак.
Осъден съм от любовта,
удавена в петролни разливи.
А още помня твоето лице
в далечната гора,
с тела-дървета
от предишните прераждания.
Потърсих в теб подслон.
Потърсих дом.
В очите ти единствени
на странница.
Но арогантен лъч
се спусна шумно от небето
да развали магията
на тайнството...
И нищото със многото лица
отново оживя
и с равнодушен карнавал
въвлече ме
в безбройните си тъжни
празници.
Мммм...!!!
цитирайУспешна нова седмица, Марина! Благодаря, че наминахте!
цитирайпознаващ теоремата на резидуумите или дъгите на Рело за да анализира съвършения квадрат, затворен в окръжност!
Текстът ти е приключение:)
цитирайТекстът ти е приключение:)
Космичен си!
цитирай
5.
gorskafeq -
Поздравления!
13.03.2017 18:08
13.03.2017 18:08
Съпреживях, усетих на нищото безбройните тъжни празници... Силно въздействие има стихотворението!
цитирайТи напълно ме разконспирира с теоремата за резидуумите и дъгите на Рело. Признавам, че съм изумен и възхитен. Все пак ще добавя за свое оправдание мисълта на Лао Дзъ: "Великият квадрат няма ъгли!"
Много, много силно съм впечатлен!!!
П.П. Сама обори твърдението си, че няма такъв литературовед. Има и това си точно ти!
цитирайМного, много силно съм впечатлен!!!
П.П. Сама обори твърдението си, че няма такъв литературовед. Има и това си точно ти!
По-голям комплимент не съм получавал.
цитирайВсички ние сме Нищото, което за удобство наричаме нещо.
цитирай