Постинг
10.03.2017 23:29 -
Панта рей
Смълчана пролет. Тиха е реката.
Живее в спомена за бивши дъждове.
Вървиш по нейното корито. Жаби крякат.
На завет се оттеглят ветрове.
Какво не ти достига, за да станеш
в съгласие със земния си път...? -
Неземното за миг да ти пристане.
Да те осинови небе Отвъд!
Живее в спомена за бивши дъждове.
Вървиш по нейното корито. Жаби крякат.
На завет се оттеглят ветрове.
Какво не ти достига, за да станеш
в съгласие със земния си път...? -
Неземното за миг да ти пристане.
Да те осинови небе Отвъд!
с водовъртежни метафори и въпрос-валун:
Какво не достига на закотвената книжна лодчица:)
цитирайКакво не достига на закотвената книжна лодчица:)
Не съм на ясно, на финала има някакво противоречие - хем тъжи за хубавото в земния път..., хем мисли за Отвъдното...!!!
цитирайнад оригиналното си.
цитирай"Какво не достига на закотвената книжна лодчица" ще проличи, когато тя достигне Водопада. Впрочем Той не прощава и на онези, които са все около мама и тати и обичат влак да ги клати.
цитирайВъпросното "противоречие" аз го наричам диалектическо единство и по този въпрос съм пределно наЯсно!
цитирайС "Делко Чучавелко" буквално ме разпиля. Виртуозно изпълнение!
цитирай