Малко тъпичко, Мисана, хайде честит имен ден, Е.А. не е голяма българска поетеса, Е.А. е една поетка, дето все си намира ракета носител и праска буримета. Преди тебе се мазнеше на Чернев, преди него на Терзийски. Е хайде и ние да поназнайваме нещо.

Присъединявам се към поетичното ти възпяване на Елица!
Тя е като бистро изворче, вливащо светлина в голямото море на поезията.


PS Сложилият минус преждеговоривш /знаем кой, но се чудя защо не си подписва с името подлостите и злословията, а пише коментари от клонингите си/ под това мило и хубаво посвещение, очевидно е заблатен от завист.

Трогнат съм от твоята подкрепа. И не толкова заради мен, колкото заради Елица - поетеса, която дълбоко уважавам. Тя е доказала чрез творбите си своя безспорен талант.

Мерси, че си се сетил за именния ми ден. Ти винаги се изказваш в критичен дух, нещо против което не мога да бъда против от чисто принципни съображения. Но съм против начина, по който правиш това - чрез грозни и вулгарни обиди, изречени по адрес на свои колеги по перо. Щом отхвърляш поети като Елица Ангелова и Уондър, то аз се питам - чие творчество би приел? Може би на призраци и чудовища, които ти вършат услуги и ти по този начин им връщаш данайските дарове...?! Каквато и да е истината, тя не ти прави чест, защото щом имаш претенцията да си извисен като поет, би следвало да постъпваш извисено и в отношенията си към другите.

Аз съм читател, Мисана, чета, при това доста.
Ти също си позволяваш да хулиш хора, без да ги познаваш. Това, че не съм активен, е защото не намирам смисъл - тук всеки може да се напомпа. Не, не хуля, Елица перди години днижеше с Ивайло Терзийски, то не бяха буримета, то не бяха поетични диалози, после почна да се маже на Валентин Чернев, след това ти си имаше лек романс с нея - е, моля те, колко са сайтовете, в които да погледнеш - хулите, откровения, стиховебг. Ясно е като на длан - само че трябва да си постоянен, а инак -леле каква възвишена любов.
От поетесите например една Елена Денева, една Ружа Матеева - тях чел ли си ги? И двете ги има в споменатите сайтове. Мога още да изброя, навярно ще си учуден. Просто не виждаш по-далече от носа си. Така и с творчеството ти - ти крещиш да бъдеш забелязан. И те забелязват. Тия, които ги хвалиш.

Сега, задавам ти чисто технически въпрос.
Ако авторът не познава Е.А. с никовете й стих, трън, земя - първият ти куплет става съвсем безмислен.
Става това стихо, за семеен албум, да, но чак пък да е някаква възвишена поезия. Прилича малко на тия, дето ги пишат по некролозите. И тъй като твърдиш, че си бил приятел с Иван Методиев, неведнъж си го споменавал, като че ли това ще докаже качествата ти на поет, може би ще се сетиш, че той също събираше точно такива стихове, написани под тях, защото според него емоционалното състояние на човека в такъв момент било особено и се отварял портал към други измерения в душевността му. Както виждаш, много добре познавам и от години чета и следя всички пишещи.

Твърдиш, че доста четеш. Ами тогава да беше прочел и това мое стихотворение:

http://missana/poezia/2016/09/13/izvisiavane.1476141

В него всичко е казано пределно ясно. Младен Мисана не се нуждае от фон, за да изпъкне. С Иван Методиев бяхме приятели, но не съм споделял публично този факт, за да черпя дивиденти от него. Просто го уважавам като мислещ индивид, не и повече. Аз стоя встрани от всички български поети и се моля това да продължава. Не се сравнявам с нито един от тях, камо ли да употребявам разни земни имена с цел лична възхвала. Ако дори мъничко ме познаваше, щеше да разбереш какви смешки говориш. Слязъл съм на тази Земя, за да донеса нещо на поезията й, а не за да черпя от жалките земни имена. Дали някой ще ме чете е без значение за мен. Слънцето не се интерисува от факта, дали някакви си землянчета го виждат или не. То свети, защото това е неотменимото му свойство.

А жалките ти подмятания по адрес на Елица и някакви поетчета, които могат само да й се мотаят из краката, са недостойни. С Елица сме приятели и никога не сме прекрачвали границата на приятелството. Но аз разбирам достатъчно от поезия, за да кажа, че тя е една от най-големите български поетеси въобще.

П.П. Тъй като цитираният от мен линк по непонятни причини не се отваря, то привеждам текста на въпросното стихотворение:

ИЗВИСЯВАНЕ

Аз нямам никакви светини -
презирам всички земни имена.
Човешки ли са - нека гинат,
дори да носят жалка светлина.

Едно огромно земно стадо
очаква своя нов водач.
Овце с клеймо: "Десесперадо",
отвеждани към трайния палач.

Единствено студената вселена,
с космически - безизразни очи,
ме кара да усещам най-неземното,
струящо от далечните лъчи.

Презирам всяка топлинка еснафска -
на охлювчето подчерупковия рай...
Огромните вълни, стереографски,
издигат в култ понятието "край".

Да тътнат пясъците ужасено
под милиарди тонове вода.
Челата им над страховити бездни
ще заличават земната следа...

Издигайте ме все нагоре и нагоре,
вълни на моето отвъдно аз!
Далеч от восъчнообречените хора,
към безконечния реликтов глас.

Виж, Мисана, много често приятелските чувства замъгляват съзнането. Ти и Лимеруна ще обявиш за най-по. Само че истината е друга и аз нямам нищо против твоите чувства и усещания. Истината е, че който те ласкае, го считаш за приятел. Който те критикува - враг. Това е. Няма две мнение. Казах ти - следя всички сайтове от години, да речем повече от десетилетие. Знам кой се тика там с цел да извлече дивиденти. Я публикацийка в алманахче, макар и платена, я нещо друго. Ей затва българската литература се задръсти от кал. Навремето всеки се пишеше дисидент, не го издавали, щото видите ли, бил различен. След 1989 година колко много дисиденти се пръкнаха, а то некадърници, копиращи, без собствен облик.
Няма лошо. Жив и здрав да си. Но ако прескочиш егото си и наистина седнеш да мислиш за поезията не като за сцена, на която да блеснеш, вярвай ми, може да създадеш наистина неповторими неща. Засега си оставаш техничар.

Ами излиза, че си си самодостатъчен, какво тогава бродиш из сайтовете да търсиш почитатели,м?

Главното, за да ибрикчийстваш на някои качулати персони. Да се подмазваш и да подлизваш по-силните от теб, вероятно ти е заложено в гена. Аз имам име и публикувам с него. А ти си един анонимник без нито една творба. А и милион да имаше, все тая, защото нямаше да струват и петак. Предложих ти да публикуваш свое стихотворение в коментарното ми поле, но не го правиш. Защо? Отговори си сам. Не разполагаш с качествено такова. Изпълняваш само чужди поръчки, защото нямаш свое лице. И се занимаваш с интриги, като тези по адрес на Елица Ангелова и Лимеруна - млада поетеса с невероятен талант, какъвто ти никога не си имал и няма да имаш. Завиждаш на всеки можещ в поезията и бродиш като парцаливия призрак на комунизма по сайтовете, от които постепенно те изхвърлят. И за да приключа с темата ти казвам следното. Публикувам във всякакви форуми, защото имам какво да публикувам. Целта ми е да дам на другите написаното от мен. Реакцията им не ме вълнува, защото имам ясна самооценка за стойността на творбите си.

Мисана, не четеш - аз НЕ ПИША, аз ЧЕТА.
Позволи ми да имам по-различен вкус за поезия от теб.
Както ти имаш ясна самооценка за себе си, така аз имам също точна оценка.
Но в Откровения например звездата ти почна да залязва. За Хулите не те питам. За стиховебг също. Казах ти - прескочи егото си и мисли повече. Техничар си, нещо немаловажно. Но до истинската поезия имаш много път да извървиш.

И ако те цитирам теб самия - моите критики са били основателни, нали?

Със сигурност не ти. Не изземвай основната функция на Времето - то да решава кой кой е. И пак То - Времето, решава колко път е отреден за извървяване.
Ти, обаче, непрестанно отбягваш отговора на моя простичък въпрос - защо непрестанно ибрикчийстваш на една качулата персона? Какво получаваш в замяна?

Казах ти, ЧЕТИ внимателно.

Такива духове не съществуват вече дори и в приказките. Фактът, че не си свободен дух, а изпълняваш нечии поръчки, е виден от подмятанията ти за Елица и Лимеруна. Един свободен дух никога не би стигнал до такива детайли, а само дух, който е заинтерисуван да го направи. И то заинтерисуван в нечий интерес. Аз виждам само две възможности - или ти съвпадаш с лицето, чиито интереси обслужваш, което е низко и печално. Или наистина си само обслужващ това лице дух. И двата тези варианта, обаче, не те рисуват в розова светлина. Тъжно е наистина, защото на моменти ми звучиш интелигентно, а аз винаги уважавам интелекта. Но не уважавам онова негово проявление, което се принася доброволно в услуга на Мефистофелски цели и задачи.

Моите уважения piligor,но не мога да не се намеся! Хубаво е,че имате отношение към поезията,но ще ви кажа,че грешите.Изказвате се твърде лековато за творчеството на Missana,така сякаш го правите подтикнат от субективни причини.Поне така го усетих аз.Стиховете, които аз съм прочела от него, дълбоко са ме развълнували и абсолютно не съм съгласна да говорите само за техника.Напротив! Критиката ви,насочена към цялото му творчество няма никаква стабилна основа. Хубава вечер ви желая!

Трогнат съм от намесата. По понятни причини е неетично да споря с Пилигор точно по този пункт. Слава богу, че Вие сте контрапиример към лековатото му мнение.
Както се вижда, Пилигор държи да го бъркат с Полигор. Точно по тази причина той си е сложил ник, който се различава само с една буква. От друга страна по почерк на изказване той се доближава силно до едно лице, което завършва фразите си с "туй то". Възможно е да е идентичен с него или с лицето Стефан Балди - доносник на "туй то то". При всички случаи, независимо от истинската личност, стояща зад ник Пилигор, имаме работа с един обикновен ибрикчия на "туй то то". Следователно неговото мнение не следва да се взема предвид, защото всъщност не е негово!

Малко си ме чел, Полигор. Освен изброените от теб автори, аз съм разработвала мотиви и от доста други – включително и поетеси. Мотивите, които ми приписваш, са недостойни.
В днешния брой на в. "Уикенд" е публикуван моят стих "Последната глътка" –има го и тук –
в блога на Zemja. Поетът въобще не знае, че съм ползвала негова мисъл. Включи го в списъка, щом си решил да колекционираш.

Не заслужаваш вниманието ми, но обясних заради читателите.

Благодаря на всички, които проявиха трезва мисъл и не се поддадоха на клевети.

Но отговорът, ако въобще последва такъв, е очевиден - тава е Пилигор, а не Полигор. А всъщност и двамата са холограмни никове на едното "туй то". Това стана ясно на всички мислещи читатели. И изобщо не ти ли напомня този сценарий на нещо, което се случи преди 2 години в друг един сайт, където лице, с ник Стефан Балди, разпространяваше същите клевети. Този Балди е един от псевдонимите на същото това "туй то".

Добротворно и топло стихотворение, Мисан. Хареса ми.

Както от мое име, така и от името на Елица.

Не мисля, че Полигор и Пилигор са една и съща личност. Полигор е талантлив поет, в пъти превъзхождащ по талант един самозванец, който пише все за мама и тати и как влакът го клати. Но тук идва необяснимата за мен загадка. Защо Полигор облизва меките части на самозванеца. Пристанал е в коментарното му поле и го венцехвали. А онзи го подритва като обелка от краставица. Наистина тези неща са достойни за нов сериал, озаглавен "Тайни и загадки".

Нямаше да напиша долните редове, ако не замеси така долно името на Елица Ангелова, поетеса от голям калибър, която дълбоко уважавам като творец и като човек, както и името Лимеруна - едно дете с таланта на Петя Дубарова в поезията, ако не и с по-голям. Цитирам какво си ми написал:

"Навремето всеки се пишеше дисидент, не го издавали, щото видите ли, бил различен. След 1989 година колко много дисиденти се пръкнаха, а то некадърници, копиращи, без собствен облик. Няма лошо. Жив и здрав да си. Но ако прескочиш егото си и наистина седнеш да мислиш за поезията не като за сцена, на която да блеснеш, вярвай ми, може да създадеш наистина неповторими неща. Засега си оставаш техничар."

Бил си само читател от малко повече от 10 години по сайтовете, по свое собствено признание. Тогава откъде е това високо самочувствие да издаваш категорични и окончателни присъди за това кой кой е в поезията. Или май не си само читател? Моето момче, преди 10 ноември известни имена са признавали качествата ми на поет. Петко Братинов написа достатъчно красноречиво представяне във връзка с творчеството ми. Ефрем Каранфилов /по онова време главен редактор на "Литературен фронт" остана възхитен от стихотворенията ми и в присъствието на поета Любомир Захариев /член на СБП/, зет на покойния културтрегер, журналист и преводач на Шекспир и италианските поети, Владимир Свинтила, заяви, че е силно впечатлен от оригиналността на текстовете ми. Найден Вълчев, завеждащ отдел поезия към сп.Септември, както и Вътьо Раковски, казаха същите неща за творчеството ми. Така се произнесе и покойната Севда Севан, както и Станка Пенчева. Ценеше ме високо и Иван Цанев. Да не споменавам за Радой Ралин, който след като прочете циклите ми от стихотворения, публикувани в сп.Хермес, каза, че съм поет от национално значение. Но убеден съм, че ти ще отречеш и тези имена. Аз, обаче, ще бъда кръгъл глупак, ако бих се вързал на мнението на един анонимник. Подозирам, че често завършваш на други места с "туй то", но ще ти кажа нещо. Надул си се като въшка на лед. Имаш мъничка свита от 4-ма "обожатели", които под всеки твой текст пишат глупости от рода на "ти си велик", "ти си най-великият" и т.н. А в действителност, освен за мама и тати и влакът, който те клати, не виждам да си написал нищо сносно. Така че приказките кой бил техничар си ги запази за себе си.