Постинг
03.03.2017 00:01 -
Резидуум
Тъмно небе отеква в очите -
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един-едничък гостенин - Смъртта.
В тихата фуга на вятъра
се вплита въжето от гласове:
мъртвите непознати приятели -
неродените врагове...
Раздели на две Самотата си -
от едната половина дай на всяко дете,
другата подложи под главата си -
да преспиваш по-меко във своя ковчег.
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един-едничък гостенин - Смъртта.
В тихата фуга на вятъра
се вплита въжето от гласове:
мъртвите непознати приятели -
неродените врагове...
Раздели на две Самотата си -
от едната половина дай на всяко дете,
другата подложи под главата си -
да преспиваш по-меко във своя ковчег.
Сянката на смъртта лежи в доста твои стихове, Мисана.
Но дали е редно да товарим децата с нашата самота?
цитирайНо дали е редно да товарим децата с нашата самота?
Нека децата отрано да бъдат имунизирани срещу нея, но и да останат будни. Защото Иисус ни учи, че в Онзи ден и час следва да сме будни.
Благодаря за вниманието, Земя! В живота смъртта присъства ежедневно редом с нас. Както казва дон Хуан Матус, тя се намира винаги отляво, на около метър зад гърба ни и внимателно ни наблюдава, очаквайки своя час. Не виждам повод за веселба.
цитирайБлагодаря за вниманието, Земя! В живота смъртта присъства ежедневно редом с нас. Както казва дон Хуан Матус, тя се намира винаги отляво, на около метър зад гърба ни и внимателно ни наблюдава, очаквайки своя час. Не виждам повод за веселба.
Днес трябваше да звучите празнично..., - а не тъжно и така ужасно самотно...!!!
цитирайДа ни е честит този празник и дано не попадаме втори път под турски ботуш, защото
този път няма да се намери кой да ни освободи!
цитирайтози път няма да се намери кой да ни освободи!