Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2017 00:01 - Резидуум
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 542 Коментари: 4 Гласове:
-2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Тъмно небе отеква в очите -
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един-едничък гостенин - Смъртта.

В тихата фуга на вятъра
се вплита въжето от гласове:
мъртвите непознати приятели -
неродените врагове...

Раздели на две Самотата си -
от едната половина дай на всяко дете,
другата подложи под главата си -
да преспиваш по-меко във своя ковчег.



Гласувай:
2
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tryn - Тъжно и мрачно...
03.03.2017 02:12
Сянката на смъртта лежи в доста твои стихове, Мисана.
Но дали е редно да товарим децата с нашата самота?

цитирай
2. missana - "Самотата ни буди навсякъде!!!"
03.03.2017 08:15
Нека децата отрано да бъдат имунизирани срещу нея, но и да останат будни. Защото Иисус ни учи, че в Онзи ден и час следва да сме будни.

Благодаря за вниманието, Земя! В живота смъртта присъства ежедневно редом с нас. Както казва дон Хуан Матус, тя се намира винаги отляво, на около метър зад гърба ни и внимателно ни наблюдава, очаквайки своя час. Не виждам повод за веселба.
цитирай
3. vedrina - !!!
03.03.2017 19:16
Днес трябваше да звучите празнично..., - а не тъжно и така ужасно самотно...!!!
цитирай
4. missana - Благодаря Ви, Марина!
04.03.2017 00:46
Да ни е честит този празник и дано не попадаме втори път под турски ботуш, защото
този път няма да се намери кой да ни освободи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1734682
Постинги: 1379
Коментари: 9353
Гласове: 2067
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31