Един отронен камък, полетях -
стремглаво - право в низините.
Звездите падащи за миг съзрях.
Оплакваха си горко съдбините...

И облак скри печалния ми край.
Под сянката му до небе поникнах.
Обратно цвете с корените в Рай.
От ангелите под пръстта зарито.

Не е печален този край, щом имаш усещането, че до небето си поникнал...
Драматизмът в твоите стихове е тайнствено осветен, Мисана.
И това ми харесва.

Може би и Айнщайн е писал стихове, Мисана:)

Интересно е виждането ти.
Поздрав за теб:

https://www.youtube/watch?v=EgT_us6AsDg

Зная, че Айнщайн е свирил на цигулка. Запознат съм с биографията му, но всеки творец има скрити тайни. Може би една от тях е била писанeто на стихове. Въпросът е за коя от двете си съпруги ги е писал, или може би за мистериозната Трета. Поздрав за теб:

https://www/watch?v=x8cIcXDR8ts