Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2017 01:53 - Призрачно видение
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 281 Коментари: 2 Гласове:
-4



Последният свидетел на живота
да останеш!
Сам сред тръпката на пълния Апокалипсис.
След всичките човешки същества
(отнесени в небитието)
вълни високи километри
към тебе да прииждат.
Да скриват слънцето
със гриви бяла пяна
под огнените дъждове -
стрели безбройни
на страховития
до нереалност залез...
Кажи, нима не е красиво?
Завесата на този свят да спуснеш
и мъртвите да ръкопляскат.
Ужасна тръпка в костите засяда.
Вселената издава странен звук -
една огромна
и издута жаба...
Да видиш божие творение,
напълно как се сляга...!
Руините разсипани
под фантастичен похлупак.
Най-демоничното да тържествува.
Гневът на Другия - отсрещен Бряг.
Възкръснал за присъда гневна.
Върховен пристъп,
отвеждащ твоята душа
зад всичките химери.
Пространството огънато
в последен  знак...
мистично влизащ
през очите...
до дъното на крехкото ти аз.
Насладата си заслужава
тояжката от неизвестност.
Не, не мисли, а пожелавай -
дано се сбъдне видението ти докрай...
Светът ще си отмине,
а ти на своя Хребет -
самотен призрак
по пътя си неземен продължаваш...!



Гласувай:
2
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nalia - Адмирации, Мисана, за поетичния Страшен съд!
13.01.2017 08:18
Катарзис, необходим на всеки, за да не червяса душата му.
Не прибързвайте с минусите, за добро е:)
цитирай
2. missana - Благодаря, Нали!
13.01.2017 12:10
Както винаги, точно усещаш състоянието на духа ми довело до написването на този текст. Той е вътрешно изживян. И наистина е едно мое призрачно видение. Иначе нямаше да мога да го опиша по този начин. Не е ли по-добре за всички ни да видим тази величествена и апокалиптична красота и да я изпитаме дори и само за миг, вместо да влачим жалкото си еснафско съществуване на тази мизерна планета?! Какво по-хубаво от това да се прелеем в ужаса на вселената, да изпитаме нейната предсмъртна агония. Да чуем страшните й предсмъртни стонове. Нима точно в това усещане не е самото най-истинско величие на духа?!!!

П.П. Минусите могат само да ме радват. Те са за мен признание на поетичния ми успех в конкретния текст. Защото псевдопотупвания по рамото с рехави гласчета не са ми по вкуса. Аз живея и винаги ще живея на друга планета - далече от Земята.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1598254
Постинги: 1240
Коментари: 8483
Гласове: 1821
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829