Нощта е само черно огледало
за разпиляната от страстите душа.
Тъмнее в нея булчинското бяло.
Тунели стеле тя над пустошта...

Ще дойдеш ли, когато си последна
след толкова затръшнати врати,
прашасала между мечтите - бледна,
с изтънчени от бляна ми черти...?!

Постой при мен преди да ме оставиш
самотник върху синора на вечността.
Ще имаш времето да ме забравиш
и да се върнеш пак към младостта.

Ще имаш времето да си щастлива,
да изживееш себе си при някой друг.
Деца да му родиш, почти игрива,
когато няма да ме има вече тук.

Светът не става приказка за двама.
Вълшебен сън не ражда любовта.
Животът не е и сюжет за драма.
"Memento mori" почва след смъртта! Нагоре

"Постой при мен"
всичко останало са хипотези:)

Един твой коментар е много по-ценен от стотици други.
Позволи ми да те поздравя с малко музика.

https://www.youtube/watch?v=5cLASBj5pnE