разликата между земния ад и ада на Данте. Виждам лъч в дълбината, Мисана.
Но коя съм аз да се съмнявам в il sommo poeta, че не жената, а "мъжът по-вече вижда, отколкото мисли":)

Това цвете, което се разлиства сред безпътния и тревожен свят, навярно е надеждата. И този, който вярва в светлия изход, остава по свой начин непобедим – макар и сред руините.
Поздравления за своеобразния оптимизъм!

Мъжът те поздравява:

https://www.youtube/watch?v=mXGSfJn3nKQ

Много хубаво го каза, Трън! Бих добавил - надеждата, че човешки същества няма да се появят повторно на Земята, за да цапат божествената й красота, символизирана от невинното цвете. За човешкия род има само една реална надежда - бърза и ненадейна смърт. И трап с достатъчно големи размери, за да го погълне безвъзвратно. Бих се посветил на решението на тази задача, но съм доста мързелив, а решението й изисква египетски труд. Много ти благодаря за хубавия коментар. Поезията ти е възхитителна. Нека е възхитителна и новата седмица и да ти носи много усмивки!

Аз съм споделила с теб мисълта си, че човекът е грешката на Бога и е излишен на земята. Но не исках да придам такова съдържание на Надеждата в твоя стих, защото е по-добре да вярваме в силата на доброто и светлината...
Поздрави!

права си, Трън! Нека имаме поне още един шанс да възкръснем, като светлина и любов, в тази мрачна вселена. Благодаря ти, че се изразяваш по възможно най-точния начин и че вземаш отношение по текстовете ми!