Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2016 23:35 - Спасително
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 962 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 24.09.2016 17:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Светът върви към погибел и ето -
мъдрецът в сламената шапка го полага.
Небето е самотна синя пепел,
залязва слънце - прешлените сляга.

Сандалите на спомените носиш
в невярно и зарязващо те лято.
Подковите на стъпките са боси -
следи прощални от жълтеещ вятър.

Отлита бавно пак далечината,
но хоризонтът с трик я обкръжава.
Луната хвърля сянка над Земята
и бъдещето хладно приближава.

Докосваш ли го, то ли те докосва -
изтръпват вените усетили безкрая.
И самотата е самият космос,
гравиран цял в усмивката на края...

Издишай въздуха, стисни и двете -
артерии (без)сънни в бледа шия.
Те - крехки магистрали към небето,
последната спасителна магия.



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nalia - ..мъдрецът в сламената шапка го полага.
19.09.2016 08:49
Като фокусът със зайчето, което изчезва в цилиндъра:)
тук сме, в следващия момент ни няма.
Няма и нищо страшно.
цитирай
2. missana - Благодаря, Налиа!
19.09.2016 09:14
Много точна бележка.
Нека новата седмица ти носи само празнично настроение и леко перо!
цитирай
3. mariniki - те...
19.09.2016 21:39
крехки магистрали към небето, последната спасителна магия.
как хубаво си го казал, мисана... поздравления...

цитирай
4. missana - Благодаря,
19.09.2016 23:23
че бе с мен, Маги!
Вдъхновяваща седмица ти желая!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 5038130
Постинги: 2885
Коментари: 18678
Гласове: 3348
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031