Когато идва вечерта,
затваря своите пристанища
душата...

Сънуваш -

призрачни полета
под шапката на слънцето
и непресъхващия вятър...

смарагдено обагрени треви,
които скръстват алебарди
пред далечни къщи...

случаен поглед в глухи низини
на птицата запалила мотора на
сърцето...

кандилото на гаснещия ден
поставено
върху гнездо от тъмен мрамор...

и нощ - вдовицата на спомени
надвесила лице
със хиляди забрадки черни...

духът затворен пак
във Залата на самотата,
в Хобота каменен на мисълта...

Когато идва вечерта,
затварят се пристанищата
на душата!