По остри ръбове на спомени възлизам
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.
Умира лятото с пресипнал тембър.

Отлитат пак ята към необята
(надеждите претръпнали отнасят) -
сърфисти на пристаналия вятър,
в триъгълни кордони с чезнещ блясък.

...И мислите унило се разхождат,
клошари сред ръждясалото време.
Контейнерът на бъдещето гложди
сърцата ни, преди да ги обеме...

Естетическа версификация, активираща емоционалната реакция на читателя.
Поздрави!

Трогнат съм, че отделихте от времето си, за да коментирате текста ми. Тези жестове на добронамереност са рядкост в наши дни. Желая Ви здраве и трайно вдъхновение!