Постинг
19.08.2016 08:24 -
В памет на Родината
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 513 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2016 11:23
Прочетен: 513 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 19.08.2016 11:23
България е Аушвиц в мирно време.
Димят комините на вечността.
Да се живее във родината е бреме.
Напускат младите, остава старостта.
По улиците старци белобради
и баби със потракващо чене,
стопени в Ленинградските блокади
на всеки нов - гротесков кабинет.
Изгнаници забегнали във странство,
продали се за къшей лъскав хляб,
със гузна съвест (сякаш след пиянство)
родина търсят със инстинкт на сляп.
Умиращи села с ята от врани,
кръжащи над пустееща земя.
Лозя (със плевели) - недообрани.
Обезлюдявана умишлено страна.
Страна на Левски - с гроб в полето голо.
Страна на Ботев - мъртвият Поет.
Убит от свои под върха на вола -
предателство достойно за сюжет.
И плачеш, Майко моя, за възпяване.
Сравнима със Израиля си ти.
Но в бъдещето твое днес не вярваме.
То некролог е върху хоризонта сив.
България е Аушвиц в мирно време.
Димят комините на вечността.
Да се живее във родината е бреме.
Напускат младите, остава старостта.
Бел. на автора. Стихотворението е от цикъла "Ограбена България" на Младен Мисана
Димят комините на вечността.
Да се живее във родината е бреме.
Напускат младите, остава старостта.
По улиците старци белобради
и баби със потракващо чене,
стопени в Ленинградските блокади
на всеки нов - гротесков кабинет.
Изгнаници забегнали във странство,
продали се за къшей лъскав хляб,
със гузна съвест (сякаш след пиянство)
родина търсят със инстинкт на сляп.
Умиращи села с ята от врани,
кръжащи над пустееща земя.
Лозя (със плевели) - недообрани.
Обезлюдявана умишлено страна.
Страна на Левски - с гроб в полето голо.
Страна на Ботев - мъртвият Поет.
Убит от свои под върха на вола -
предателство достойно за сюжет.
И плачеш, Майко моя, за възпяване.
Сравнима със Израиля си ти.
Но в бъдещето твое днес не вярваме.
То некролог е върху хоризонта сив.
България е Аушвиц в мирно време.
Димят комините на вечността.
Да се живее във родината е бреме.
Напускат младите, остава старостта.
Бел. на автора. Стихотворението е от цикъла "Ограбена България" на Младен Мисана
Няма коментари
