Ако ви кажа -
няма никаква вечност!
Ще ме намразите....
Този живот е единствен.
Противен.
Убийствен.
Ще ме намразите...
Аз съм пророкът на истината.
Забравете стремежите.
Забравете мечтите си.
Ще ме намразите...
Светът е жестоката зима
на въпросите сриващи.
В пещерите зловещи.
През техните тесни отвори
изтичат нещата завинаги.
Нещата в живота ви гърбав -
все недостигани.
Ще ме намразите...
Всеки миг.
Всеки миг
в трохичките време
тихо умирате...
малки врабчета
в експеримент.
Котката хищна
дебне невидима.
Подписа на смъртта
с лапи полага,
за да погълне
душите ви.
Ще ме намразите,
ако ви кажа,
че този живот
е безумна измислица.
Карнавал, в който
шествате с тяло.
Че от заблудата
вече изтръпват
телата на мислите.
Звезди-октоподи
дебнат с лъчи-пипала.
И няма къде да избягате.
Ще ме намразите...
Попове с раса ви кадят
и нашепват лъжи
в требници траурни
вписани.
Ще ме намразите...
Децата ви също орисани
в участ зла да се скитат.
Да не видят небето
усмихнато...
и това е на пергамент
с кост на пророка записано.
Ще ме намразите...
Аз съм жестоката истина
на кръстопът.
Кръстът - разпятие
за верите на глупците.
В есенна локва се давят
ненужните жълти листа.
Ще ме намразите...
а после -
ще ме обикнете.
П.П. Понеже, явно съм твърде сакат, без да искам натиснах палец надолу, и не мога да го отменя. Съжалявам!
Да, често го чувам, че съм наивник, защото вярвам в щастието на СЕГА!
Прочетох го с интерес и навярно не съм прав, но го приех, като провокация и капан???
Да, тялото умира, но се прераждам в червейчето, което ме изкарва на повърхността, а после в козата, баща ми и накрая майка ми е съдът!
Дядо съм, но щастлив с тичащите 4-и внука, което ми е достатъчно!
Приятна и спокойна да е вечерта Ви!
С Уважение, дядо Кольо!
Щом казвате "Благодаря, приятели!", значи не мислите като момчето от мнение 1.