Постинг
05.08.2016 10:37 -
В памет на Ролко Квасара Ендорфин Бейерлен Деореа Аурелиа (последният да затвори вратата)
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 374 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.09.2016 12:35
Прочетен: 374 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 07.09.2016 12:35
Човекът беше винаги един -
като бразилец с много имена.
На Чипковенски сякаш незаконен син,
роден от непометнала жена.
Трепереше от всеки волтен ток
и от законите на чичо Ом,
че биеха му все електрошок
с престилки бели в Кейсивия дом.
И набеди се сам, че е поет,
но даже кучето му спря да го чете.
Горкото - хвана бързо диабет
от стихоплетствата на нарциса-чиче.
Да мрази талантливите докрай -
неистово и като призрак блед,
бе страст и карма - приказка безкрай...
И на кавал да танци менует!
Ех, Голорадо, Многогорчо, Изравнир,
водица пи ли Гамстерчо от Нил?
С хипо(потамите) дружеше той безспир,
но недогледа незакусилия крокодил.
като бразилец с много имена.
На Чипковенски сякаш незаконен син,
роден от непометнала жена.
Трепереше от всеки волтен ток
и от законите на чичо Ом,
че биеха му все електрошок
с престилки бели в Кейсивия дом.
И набеди се сам, че е поет,
но даже кучето му спря да го чете.
Горкото - хвана бързо диабет
от стихоплетствата на нарциса-чиче.
Да мрази талантливите докрай -
неистово и като призрак блед,
бе страст и карма - приказка безкрай...
И на кавал да танци менует!
Ех, Голорадо, Многогорчо, Изравнир,
водица пи ли Гамстерчо от Нил?
С хипо(потамите) дружеше той безспир,
но недогледа незакусилия крокодил.
Няма коментари
