Постинг
02.08.2016 23:34 -
Отвъд Еверест
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 249 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2016 08:39
Прочетен: 249 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 03.08.2016 08:39
Сега живееш в безглаголно време,
износените си мечти на гръб нарамил.
Изкачваш пак над бездната по хребет
живота - този наркотик от рани.
Окото на безкрая в теб се взира,
оцъклено и странно пепеляво.
Мъгли пълзят отдолу - вече скриват
наполовина бившето ти тяло.
Но своя път заменяш ли за нещо,
което би ти дало глътка щастие:
да бъдеш млад, за тръпката гореща,
за истинска любов като причастие?
Или в неистовото си изкачване
съзираш нещо повече от всичко.
Прегърнал непокорното очакване.
Опиянен от мисълта, че си самичък.
Самотен алпинист сред белотата,
достигнал до дъха на боговете...!
Какво ще те очаква по-нататък,
навярно знаят само ветровете.
износените си мечти на гръб нарамил.
Изкачваш пак над бездната по хребет
живота - този наркотик от рани.
Окото на безкрая в теб се взира,
оцъклено и странно пепеляво.
Мъгли пълзят отдолу - вече скриват
наполовина бившето ти тяло.
Но своя път заменяш ли за нещо,
което би ти дало глътка щастие:
да бъдеш млад, за тръпката гореща,
за истинска любов като причастие?
Или в неистовото си изкачване
съзираш нещо повече от всичко.
Прегърнал непокорното очакване.
Опиянен от мисълта, че си самичък.
Самотен алпинист сред белотата,
достигнал до дъха на боговете...!
Какво ще те очаква по-нататък,
навярно знаят само ветровете.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари