Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2016 10:10 - Савасана
Автор: missana Категория: Поезия   
Прочетен: 211 Коментари: 0 Гласове:
3



Изгрявам вече - ярък знак,
от дъното на тъмната вселена.
И всяка смърт ме радва пак -
чрез нея живото ще се въззема.

Умира старата мома в легло,
навярно изоставена от всички.
И старият ерген - без опело.
Умирайте - умирайте самички!

Смъртта е песен на звънтящия живот,
на дръзналото да роди промяна.
Когато гледам аз пореден гроб,
душата ми от радост е огряна.

И спирам се от некролог на некролог,
като от цвят на цвят политнала пчеличка.
Защото хобито ми е да съм жесток
към мъката човешка, тъй мъничка.

Нищожната ни земна суета
смъртта с косата си завинаги осуетява.
Звездите греят само в пустота,
животът само в смърт не се смалява.

Един прекръстен земен силует,
какво е за шумящата като шампанско вечност...?
Смъртта превръща мъртвия в поет,
запращайки го в пълна неизвестност...!



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: missana
Категория: Поезия
Прочетен: 1386398
Постинги: 1055
Коментари: 7245
Гласове: 1550
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031