Ти идваш - млада и бленувана,
с воала призрачен на вечерта.
От вдъхновението ми сънувана,
приплъзваш се с безкрайна лекота.

Не мога да повярвам, че те има,
но устните нашепващо мълвят
нестихващо библейското ти име
в облякъл змийската си кожа свят.

Ще бъде най-великият септември!
В тунели, ваяни от птичите ята,
след дните с дрезгаво метален тембър
ще търсим с топли ласки вечността.

Една любов завинаги премахва
страданията тъмни на греха.
В изящната й шия има святост,
на щастие превръща тя смеха.

Ти идваш - лъч неземно упоение,
и сбъдваш оцелялата мечта.
Единствено - нетърсено спасение
с воала призрачен на вечерта.