Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти.
Отразена вълшебно в слепеещи бавно стъкла.

Ти си моята приказна фея в мечтите сънувана.
С полубудни очи в полунощ досами сутринта.
От съдбата ми блудна навеки и странно ревнувана.
И последният мост от живота ми сляп - до смъртта.

Днес невидим те следвам, по-тих от самото безмълвие.
Най-безшумно прокрадвам се в тъмното трепетно аз.
И дълбоко в душата ти с мака любовен покълвам.
Макът, милван с лъчите на ранния  утринен час.

Може би инстиктивно сега ще побегнеш.
Вдън земя да се скриеш, навътре,  во веки веков.
Всички свои следи да укриеш безследно.
Да разстелеш над тях най-невидим и плътен покров.

Но дори и така аз до теб непременно ще стигна.
Ще се спусна изкусно по своето тънко въже.
На сърцето уплашено твое щастливо ще смигна,
изпреварил стремежа на толкова много мъже.

Днес дойдох да ти взема внезапно душата.
Да я взема с магия през есенно-късна мъгла.
Неоткъснат букет - яркозалезно свети косата ти.
Отразена вълшебно в слепеещи бавно стъкла.

Публикувай по-често тук, Мисана.
Поезия като това любовно откровение рядко се среща.
Поздрави!

Трогнат съм от вниманието ти, Трън! Наистина много ме радва фактът, че си почувствала стихотворението. То е написано за една много специална жена,
фина, чувствителна и деликатна и велика поетеса. Най-великата от всички, които някога съм чел през живота си. А повярвай ми, че доста поезия съм изчел.

Желая ти много хубава седмица и много усмивки!