Мое нежно миньонче, ти ме влюби само за миг.
Перла призрачна, в транс на дланта си те слагам.
Аз те галя с душа, със душата - този стар лунатик.
И копнеещ любов, там, в очите ти топли изгарям.

Мое нежно миньонче, толкоз русо, че сякаш не е.
С кестеняви къдрици и красиво изписани вежди.
Сякаш вечност те търсих под тежкото сиво небе,
затова цял треперещ - крадешком те поглеждам.

Мое, нежно миньонче, път в моя скапан живот
към олтара единствен на яркото пролетно слънце,
сред червените изгреви - мой последен възход
и в житейската мида безценното бисерно зрънце.

Мое нежно миньонче, нарисувай голяма Любов
с тебешир и с парченце димящо от черния въглен.
На платно изгравирана и с гранитена рамка-обков,
да Я взема за спомен от теб и в света си отвъден.