Ти превърна в мастилница с панделка дните ми.
И перото ми трескаво пише те в стихове - пише те.
Запомни, запомни, аз съм твой до последно поискване.
Като лодка до кея ти. Като тъжния гребен заседнал в косите.

И не искам в замяна на моята обич вълшебства и замъци.
Днес ти давам сърцето си - топло и истинско.
С факли нощи горещи минават над нас и в развихрени пламъци
две подкови телата ни сплитат се в свята неистовост.

Днес ти давам последната порция младост в душата си.
Преглътни я навътре, чак до костите твои докрай да попие.
Изхвърли от недрата си всичките мъжки зачатъци.
Пропусни ме кинжално до дъно да стигна и в теб да се впия.

Аз съм твой. Аз съм твой до финалното твое поискване.
Разпиляват се вече последните коли на времето.
Тази приказка свършва. Тъмнее небето-измислица.
Прегърни ме безмълвно. До нашето сбогом. Последното!