Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 814947
Постинги: 584
Коментари: 710
Гласове: 4141
Постинг
18.10.2019 12:29 - Из пътеписа „Сама около света“, реализиран и описан от Кристина Хойновска-Лискевич
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 536 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 21.10.2019 09:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Кристина Хойно̀вска-Лискѐвич (на полски: Krystyna Chojnowska-Liskiewicz) е полякиня, инженер, корабостроител и мореплавател. Тя е първата жена в света, която осъществява самостоятелно околосветско плаване с ветроходна яхта. - из „Уикипедия“

Календар на рейса
Начало: 28 март 1976 г., Лас Палмас – Бриджтаун
Успешно и щастливо завръщане: 21април 1978 г., Кейптаун – Лас Палмас
31 хиляди морски мили, през морета и океани, в пътешествие около света.

Цитати из пътеписа „САМА ОКОЛО СВЕТА

ОТ „СВАРОЖИЦ“ ДО „МАЗУРЕК“
    Юни 1967 година. ...
    [...]
    Яхтата е натоварена и запасена с храна за цялото дълго плаване. Имаме всичко, което според нас ще ни трябва за два месеца. Дори допълнителни водни запаси в метални бидони, подредени в две редици на пода на каютата. За съжаление не намерихме място за храна за шест месеца, нямаме пушки за лов на бели мечки, нямаме ски и шейни.
    [...]

ОПЕРАЦИЯ „САМАРАГД“
    [...]
    Беше 1971 година, добра година за ветроходство. Полските яхти много по-масово се насочиха към далечни водни басейни. Растяха амбициите на клубовете и на капитаните. Исках да направя нещо може би не толкова амбициозно, но за мен самата твърде интересно. Да отплавам може би не толкова надалеч, но за това пък с нетипичен екипаж. Съставен изключително от жени.
    [...]

ЩЕ СЕ НАРИЧА „МАЗУРЕК“
    През януари 1975 година планирах пътуване на „Мехатек“ из полските пристанища. На 27 юни същата година научих, че ще трябва да стартирам на самотен рейс около света. Имах разрешението и финансовата подкрепа на Полския ветроходен съюз и условието, че рейсът трябва да започне на границата 1975/1976 година и че трябва да плавам така, че да не разреша на други жени да ме изпреварят.
    [...]
    Както някога и както винаги щабът на начинанието веднага се събра в моя дом. Насоките на работата се очертаха така: яхта – маршрут – човек. За взаимната зависимост между тези три елемента аз и моят мъж бяхме научили от досегашния си ветроходен и професионален опит. На възможностите и умението на човека отговаря определена яхта. Същевременно тя трябваше да има така заплануван маршрут, че да осигури истинска самостоятелност на рейса. Маршрутът трябва да допада на човека, да му гарантира изпълнението на поставената задача, а също да му донесе интересни преживявания.
    [...]

СТАРТЪТ
    [...]
    Престъпих към подреждане и на умствения си багаж. По-добре късно, отколкото никога. Янек Краузе, наричан в приятелския кръг Синчето, капитан далечно плаване, започна преговора с астронавигацията. Оценките поставяше със смесено чувство. Седяхме в неговото жилище, пишехме „работа в клас“ и Синчето неодобрително клатеше глава.
    - Нещо лошо ли стана? Но нали всичко „излезе“ добре? - питам господин учителя.
    Преди години Санчето беше един от моите първи инструктори по ветроходство, затова много държах на добрата му оценка.
    - Добре е, разбира се, но го правиш малко като маймунка.
    Галантността на Синчето към дамите и добрите му маниери са широко известни. Такова мнение трябва да бъде подкрепено с аргументи.
    - Защо, нали резултата е добър?
    - Добър е, но не знам дали всичко ти е ясно.
    И отново започваше графичното решаване на задачата.
    [...]
    В паузите между астронавигационните сеанси Майчето – съпругата на Синчето – шлифоваше медицинските ми познания. Като отлична лекарка с богат опит и същевременно ветроходка тя попълваше моята аптечка и знанията ми. На нейното обучение дължа това, че половин година по-късно, вече в Тихия океан, не се отрових с лекарства. Тогава си спомних един от монолозите на Майчето, вплетен – както ми се струваше – в значително по-важната информация за свойствата на позиционната линия на слънцето спрямо първия вертикал. Самоволно замених указанията на корабния лекар с тези на домашния. Всяка информация се оказваше много ценна.
    В един дамски рейс не беше без значение и въпросът за красотата. За едночленния ветроходен екипаж се погрижи „Полена“. В яхтостроителницата се получи голям колет с козметика. С изключително злорадство чупех касетките, пресмятайки наум колко елегантни червила, ружове и пудри ще изхвърля на боклука. Нищо подобно не се случи. Пратката бяха приготвили действително умни хора – тя съдържаше хубави сапуни, препарати за миене и поддържане на кожата и много перилни и почистващи препарати.
    [...]

ЛАС ПАЛМАС
    [...]
    За оправяне остана само радиотелефонът. Простодушно вярвахме, че най-добре е да донастрои антената сервизната служба на производителя.
    [...]

АТЛАНТИЧЕСКИЯТ ОКЕАН ПЛАШИ
    Лас Палмас, 10 март, 14 часа. Група жени и мъже на брега. Настроение – приповдигнато, тържествено. Не беше кой знае каква голяма тълпа, но все свои хора: семейство Шченснович, три други семейства на полски работници, Виеслав и Ришо. Цветя, много и много красиви букети и сладкиши, защото всеки знае, че капитанът не живее само с въздух.
    [...]
    Вдигнах грота, помахахме си взаимно и се отлепих от кея.
    [...]

ЗА ВТОРИ ПЪТ В ЛАС ПАЛМАС
    [...]
    - Застани до френската яхта, разрешението ще уредим после. Какво се е случило?
    Излиза, че Юрек не беше получил съобщението от Полша за моето завръщане. Как тогава се бяха озовали тук заедно с Ядвига, Ивонка и Ришек! Подавах вързалата, поемани от грижливите ръце на двама едри светлокоси мъже, и слушах обясненията:
    - Пътувахме с Ришек с колата. И видяхме да приближава от юг яхта, която поразително приличаше на „Мазурек“. Само кърмата и беше някак чудновата. Нещо и липсваше. Завихме към къщи да вземем Ядвига и бинокъла. И сварихме навреме – обясняваше Юрек. - Но какво е станало, кажи?
    [...]

„МАЗУРЕК“, „МАЗУРЕК“, ВИКА ГДИНЯ–РАДИО
    Твърдото ми решение да се завърна в Лас Палмас, след като обиколя света, бе подложено на първото изпитание още на следващия ден. На 29 март следобед нафтовата печка пак отказа да се подчинява. Почиствах я, подгрявах я, дори смених нафтата в резервоарчето. Никакъв резултат. Заниманието си по ремонта прекъсвах само за да погледна от палубата дали някой няма намерение да ме прегази и да видя как се държи „Мазурек.“
    [...]
    По време на вечерния радиосеанс се оплаках на Гдиня-радио, че имам нова авария. Печката вече не ме безпокоеше – сътрудничеството ми с „Иполит“ (малък готварски примус) се развиваше на базата на взаимното разбирателство. Но повреденият агрегат означаваше в перспектива липса на осветление, липса на електрическа енергия за електронните устройства и най-важното – за радиотелефона. Струваше ми се, че това е огромно нещастие и нищо не може да се направи. Наивна бях и не предполагах, че със същата авария ще преплавам 20 дни и всичко ще бъде добре.
    [...]
    Информацията от яхтостроителницата ми беше предадена от Гдиня-радио на следващия ден. Кратко и делово ми беше обяснено, че между колектора и маркуча трябва да поставя метална тръбичка, да ги увия с азбестова лента и да ги стегна с тел. Тел имах, азбестова лента отрязах от единия край на противопожарното одеяло. Но с тръбичката се получи засечка – нямах я. След дълбок размисъл реших да си устроя собствена тръбарска работилница. Най-напред прехвърлих различни кутии от сокове. Ако някоя от тях имаше същия диаметър, достатъчно би било да отрежа дъното й. Но нямаше. Всички бяха твърде големи. Тогава от разрязаните кутии започнах да правя безформени пръстени. След множество неуспешни опити се получи някаква хилава фуния. Реших, че тази форма ще бъде най-удобна за монтиране.
    [...]

ПО ПЪТЯ КЪМ ЕКВАТОРА
    С прилива и съпътстващото го течение се отделих от буя на Балбоа йотклъб. През входния канал преминах с лек северен вятър. Времето избиваше на сън – горещината достигаше до 43 градуса. Това ме накара да вдигна всички ветрила. Имах голямо желание да да напусна водите на Панамския канал колкото се може по-бързо. Съседството на оживения вход на канала не предразполагаше към лениво плаване. Още помнех влизането в Кристобал.
     Отминах о.Табога и вятърът се оживи. „Мазурек“ ускори хода си, най-напред бавно, но следобед достигна 7 възела. Желанието ми да напусна бързо зоната на канала яхтата изпълняваше с прекалено усърдие. Към залез слънце реших, че толкова забава ми стига. Не ми се искаше да сменям ветрилата, нито да дрейфувам между корабите през ноща, рифовах грота, после смених генуезкото ветрило с походен кливер. С по-малко ветрила авторулят работеше по-лесно, а скоростта и така достигаше до 5 възела.
    [...]
    Момчетата от „Йелоу перил“ направо ми казаха:
    - И по-добри от тебе, на големи яхти с екипаж, са се влачили до Галапагос месец и повече. Вземи гориво, колкото можеш да вземеш, и мускай двигателя при всеки удобен случай.
    - Нямам намерение да влизам в Галапагос. Искам да стигна направо до Маркизките острови.
    - Тогава ще трябва да плаваш цели векове. От Галапагос до Маркизките острови пътят е лесен и прав, но до Галапагос...
    После започваха да спорят как и откъде е по-добре и най-бързо може да се плава. В същност цялата събрана в Кристобал флотилия за първи път тръгваше към Атлантика и всички бяха еднакво умни.
    [...]


СЛЪНЧЕВИЯТ ГРАД СИДНЕЙ
    [...]
    Следобед приех първия посетител, отначало на разсточние. Двама души доплаваха с лодка и единият от тях ме запита на език, който не беше полски, но съвсем сигурно не беше и австралийски:
    - Направо от Полша ли идвате?
    Учудена, че в Сидней първите ми гости са поляци, изразих на глас своята радост.
    - Аз съм чех, казвам се Тони, това е жена ми Триша, а дъщеря ми Тонка е на брега. Живеем на яхта – и показа завързания по-нататък голям шлюп. Веднага след проверката ви каним на „Ариба“...
    Триша беше по-практична. Запита ме дали нямам желание да хапна нещо прясно. Разбира се, че имах. След няколко минути се върнаха с цял картон прясно мляко, плодове и хляб.  
    [...]

image


image


image

...........................
Да обиколиш света „по море“ съвсем сам, управлявайки малка ветроходна лодка?!
Възможно ли е? Явно е възможно, но само когато не си напълно сам по време на цялото околосветско пътуване! Без екип от професионалисти зад гърба си, без работещи пристанища по пътя, без комуникация и съдействие от останалото човечество със сигурност не би било възможно.

В края на седемдесетте години на 20 век мореплаването вече е било на крачка от днешната глобална свързаност, но... често мореплавателят е оставал настина съвсем-съвсем сам. Всеки морски капитан ясно е знаел и разбирал какво означава това. От днешна гледна точна наистина е удивително колко самоуверени или безразсъдни са били „морските хора“ преди четиридесетина години.

Дали преувеличавам?! Ни най-малко.
Четейки спомените на Кристина Хойновска-Лискевич веднага забелязваш, че повредите и изненадите са нейни почти ежедневни спътници по целия път. Всичко се чупи ли чупи, но тя все по-уверено управлява „Мазурек“ и ден след ден плава през заливи, морета, рифове и океани. Успява и то без компютри, сателитни комуникации, GPS!

Как успява?!
С мисъл и познания, но най-вече чрез общуване и себеразвитие. Което не знае – бързо го научава, което не го може – бързо намира кой да го свърши. Винаги е активна, работлива и позитивна – във всичко и с всички.

Човекът, инженер и капитан Кристина Хойновска-Лискевич всеки ден общува, върви, плава и... пътя се разкрива пред очите й.

Пътеписът „Сама около света“ е увлекателно и позитивно четиво.
Дори да не знаете нищо за моретата и океаните, както съм аз, сигурно книгата пак ще ви бъде поне малко интересна. Авторката непринудено и открито разказва за всички срещи по пътя си – ще можете да прочетете нейните спомени и думи от десетки разговори със стотици хора.



Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031