Нейното разширяващо се съзнание си обясняваше с невероятна лекота неща, които навремето бяха затруднили най-светлите умове на човечеството. Спомни си как в училище бяха учили за Йохан Кеплер - откривателят на основните три закона за движението на планетите около слънцето. Кеплер бе забелязал /първия си закон/, че всяка планета обикаля около слънцето по орбита, която представлява елипса и в единия фокус на която е разположено самото слънце. Той беше пропуснал да постави, обаче, въпроса - какво има във втория фокус на тази елипса. Този въпрос беше пропуснат и от великия Нютон, който умело, чрез открития от него закон за всемирното привличане, беше съумял да докаже строго трите закона на Кеплер. Физиците и астрономите имаха странното разбиране, че причините за явленията са физични. Това силно стесняваше основата на мисълта им, а оттам деформираше картината, която те извеждаха като следствие, до степен на невярност. Сякаш надянала рентгенови очила /благодарение на своята дематериализация/, Диди вече съзираше истинските причини за нещата. Те бяха като фараони, командващи физическата реалност. Последната се свеждаше до робите на фараоните, които строяха за тях неща от приказките. Постепенно проумя важността на двойката кръгове. Да речем един много голям кръг и друг - значително по-малък от него, разположен изцяло вътре в първия, но така че центровете им да не съвпадат. Нейният стремително растящ интелект за миг осъзна, че така се описват всички елипси. Тези елипси се получаваха от движението на всевъзможните кръгове разположени изцяло в големия кръг и несъдържащи малкия, но така че да се допират едновременно и до двата. Центровете на тези подвижни кръгове описваха елипсите с фокуси - центровете на големия и на малкия кръг. Това незабавно обясняваше първия закон на Кеплер. Всяка планета можеше да се стилизира чрез подходящ кръг, както и самото слънце. Оставаше неизвестният голям кръг, който бе убягнал от телескопите на астрономите. В центъра му се събираха всички отразявани от планетата лъчи попаднали върху нея от слънцето. Сякаш това образувание се хранеше ненаситно със слънчева светлина, използвайки планетите за елиптични ротори, фокусиращи в тайнственото му око светлината на звездата.

 

 

/следва/

:-))))))))))))))
Изкефи ме брат :-)
Не знам Юлките и Пологореите дали ще им светне нещо слънчево даже в перигея на далечните им елиптични траектории...
Аз поне съм от малкото, които се досещат за намеците ти. И Кеплер и Нютон се обръщат в гробовете като четат имената си споменати им като „наука“, дето децата ни учат брат :-(
Поздравления за просветването!
   Лекс

Основното оптично свойство на елипсата е, че ако монтираме светеща крушка в единия й фокус и тази елипса има отражателно свойство /примерно е огледало/, то отразените от елипсата лъчи, всички до един, ще се съберат в другия й фокус. По този начин слънцето, което е разположено в единия фокус от елиптичната траектория на планетата, ще осветява планетата и тя на свой ред ще отразява неговата светлина в отразени лъчи, които всички ще се събират в другия фокус на елипсата. Тъй като елиптичните орбити на планетите от слънчевата система лежат на практика в една и съща равнина, известна под името еклиптика, то винаги първият им фокус е слънцето, а вторите им фокуси формират тяло, засмукващо светлината, което е абсолютно тъмното ядро на гигантско образувание, което ако чисто стилистично изобразим с огромен кръг, то центърът на този кръг е центърът на това ядро.

Напомни ми Младен, че още като тинейджър обяснявайки си тези явления, си рисувах с едни стрелки за да разбера как трябва да се движи една частица че да е по синусоида... и какво е гравитацията... И колкото и смешно и "неуко" да съм мислел май съм бил прав преди някой да започне да ме "учи" :-)))
Преди няколко години прочетох "теория" че фотона била "сдвоена" частица,. както си я рисувах... Но след това никой повече не спомена научно за това... :-)
А даже и малките китайчета знаят, че Едно поражда Две (за да може да твори), а Две поражда Три, а Три мириадите неща :-)

защото в Китай се тачи образователната традиция и не се вършат безумни реформи в образованието, за разлика от многострадалната ни родина. А фотонът може да бъде разглеждан като двойка електрон-позитрон.